Усамотените плажове

Брой мнения : 185 Join date : 27.06.2011

Наведох се,като впих устни в нейните. Бях нежен но някак страстен. Дълго време не бях докосвал така жена,така нежно. Просто намирах жени който да ме задоволят но това момиче тук бе различно не бе като другите и ме караше да я искам. След като красивата целувка свърши се отдръпнах и казах:
-Трябва да спрем до тук не ми се иска да те нараня.

Деня бе топъл и скучен трябваше да се развеселя
някак . Един въпрос " Как " и един отговор " плаж " . Хмм обичах плажа и
водата а и слънцето а и отново бях човек . Тръгнах към плажа като с
един син бански и една тънка рокля . Тръгнах към плажа , но исках да
видя нещо ново !
Съблякох роклята си и влязох във водата . Беше толкова приятна и топла .Усмивка се появи на лицето ми и се гмурнах за да намокря косата си .
Започнах да плувам като под водата виждах мехурчетата които оставях когато издишвах . Беше хубаво прелестно . УНИКАЛНО

Беше много горещо време. Не можеш да седиш на едно място, защото бе толкова топло, че само да седиш седнал ти е жега. И се радвах, че имам свободно време. Облякох си банския и веднага към морето.
Плажът беше идеален за разхлада. Обичах водата до някъде и щеше да ми бъде супер. Вървях по плажа и след известно време стигнах до морето. Беше уникално да го гледаш. Сега се развличах от моята работа или по-точно работи, защото не е една ами повечко. като сметнем ресторанта и танците са две и другата ми нелегална работа с наркотиците стават три и това че съм вече мафиотски бос стават четири. Но какво съм се захванала да си броя. Аз вече съм до морето да си почивам.
Влязох вътре и заплувах. След малко се обърнах по гръб и си затананиках една от моите песнички, които много обичах. Усещането за почивка и за разхлада ме караше да се отпусна още повече и дори да забравя, че плувам в момента.

Чувството да се чувствам лека като перце беше уникално . Усмивката не слезе дълго време от лицето ми . Но усетих присъствие на някакво момиче .
" Време за запознанства " Помислих си и лепнах една усмивка на лицето си като заплувах към нея .
- Здравей аз съм Куин . - Усмихнах се и повдигнах веждата си като започнах да ритам във водата с крака за да не потъна все пак бяхме малко далече от брега .
Момичето имаше хубав глас а това ми харесваше може би беше певица . Е като модел съдех по външния вид на хората а тя определено го имаше . Прокарах ръка през косата си като зачаках да видя нейната реакция .

Tъкмо се бях унесла по песничката която си тананиках и даже пеех вече силно на глас, когато някой ме прекъсна. Знаех си аз ,че няма да бъда сама цял ден. Това никога не бе възможно. Или работа или някой срещах по време на почивката си. Е сега бе второто. Но днес везните в характера ми бяха наклонени към положителните черти и за това ми беше приятно да се запозная с момичето, което бе до мен. Но първо се отпуснах и вече не плувах по гръб. Все пак бе по удобно да си приказваме очи в очи, а не аз да седя по гръб и да се правя на разсеяна.
- Здравей и на теб. - отговорих като поразмърдах ръцете си по повърхността на водата, за да седя над нея, а не да потъна. - Аз съм Стела. - и голямата ми уста продължи да дрънка. - Бях сигурна, че ще съм сама, но явно не е така. Но пък голям късмет че ти ме заговори инак щях да се учудя, че не съм сама тук. - не знам и аз защо, но толкова много приказвах, когато съм с добро настроение.
По разкарах се малко из водата и пак започнах да приказвам докато обикалях из хладката и приятна вода.
- Извини ме, малко повечко приказвам в момента. Но така става, когато съм в добро настроение.
И как нямаше да бъда като всичко ми вървеше по вода, е аз съм във водата сега де, бизнеса ми и другата работа си бяха чудесни и нямах лоши случки, е понякога имаше, но малко.
Усмихнах се на момичето до мен и пак си отворих устата.
- И ти ли си почиваш от нещо тук? Защото аз в момента съм в почивка, ако мога да се изкажа. - ах, тази моя уста.
Много приказвах, казвам ви. Тя едва ме поздрави, а аз се раздрънках толкова много.

- Ами да нещо подобно ... и не се Притеснявай , че говориш между другото аз съм Куин . - Подадох ръката си . Йес някой който не ме познава и не ми досажда с автографи беше толкова досадно . Но да съм модел ми харесва и не мисля скоро да се отказвам от тази професия .
- Какво работиш ? - Попитах я и й се усмихнах чаровно и започнах да обикалям около нея .
- Почивам си , но почивката ще е кратка скоро заминавам - Направих недоволна физиономия .
Прокарах пръсти през косата си за да махна водата стичаща се от нея .

Докато се опитвах да седя над водата, макар че не бе трудно, протегнах ръката си и се здрависах с Куин. Да се запознаех най-после с някой, който не съм виждала наоколо, макар че ми бе позната, но нямаше да разпитвам като детектив.
- Какво работя ли? - повторих си въпроса все едно не го бях разбрала, но естествено така правех постоянно. - Предимно танцьорка, със собствен бизнес в ресторантьорството. Накратко танцьорка с ресторант. - накрая се усетих точно как се изразих в последното изречение и се засмях на думите си.
Куин изглеждаше много приятен човек на пръв поглед, а аз обичах първите впечатления, но след време винаги ми се разваляха първите впечатления, но и аз развалях на хората впечатленията от мен.
- А ти? С какво се занимаваш? Изглеждаш ми позната, но не сме се срещали преди. - усмихнах се с моята сладка усмивка и след секунда усетих, че вече взе да ми става някак си хладно.
Бе време да излизам от водата инак щях да си хвана някоя настинка за "приятелка" за тази седмица. По заплувах към брега, но все още не бързах да изляза. чаках отговор все пак.

Усмихнах й се явно ме беше познала от ревютата или от телевизията бях давала толкова много интервюта , че главата ме болеше само като си спомнех .
- Аз съм модел . - Настигнах я набързо и двете излязохме заедно от водата .
Усмихнах се като се увих с кърпата и махнах ненужната вода от косата си .
Погледнах я и наклоних главата си на една страна като увих ръцете си около краката .
- Хммм къде се намира ресторанта ти може да намина някой път . - Усмихнах се чаровно .

Взех кърпата си, която бях оставила на пясъка. Беше се нагорещила доста, но аз бях потръпнала малко от студ така че ми дойде идеално сега. Избърсах се и след това разтърках косата си, за да я по изсуша.
- Не е на много централно място. Някъде из околиите на града е. Няма проблем ще ти уредя маса, ако решиш да наминеш. - засмях се леко като постлах по-голяма кърпа на пясъка и се излегнах да се попека малко.
Значи е модел. Явно съм я зървала по телевизията и за това ми беше позната Куин. И не мога да повярвам, че точно сега ми се допуши. Взех чантата си, която бе на пясъка до мен и извадих кутията с цигарите. Извадих си една и я върнах обратно в чантата. Взех запалката и запалих. Ах, какво облекчение за мен. Хептем се бях отпуснала на пясъка сега.
- От тук ли си, Куин? имам предвид тук ли е родното ти място или си като мен чуждоземка. - и леко се засмях.
Цигарения дим излизаше от устата ми и се издигаше нагоре и ето след момент почнах да правя кръгчета от дим.

- Ами не ... не съм от тук родното ми място е Париж , но ... накрая се озовах тук или поне през повечето време съм тук . - Усмихнах се като чели на себе си и изпуках най - нахално пръстите си . Започнах да търкам очите си защото усещах , че започваха да се затварят . Така е когато имаш няколко безсънни нощи . Изкикотих се и я погледнах .
- С удоволствие ще намина в най - скоро време обещавам . - Направих знака за клетва .
- Честна скаутска ... - Засмях се и показах кутрето си което ми напомняше , че трябваше да си купя куче . Не , че едното има нещо общо с другото, но все едно .
- Ти си приятен човек Стелс . - Усмихнах се мило .

Приятен човек само сега. Инак само как характерът ми се менеше и дори аз не можех да контролирам ставащото с него. Когато нещата клоняха в отрицателните ми черти бях невъзможна за изслушване. Имах късмет, че днес бях в такова добро и поносимо състояние на характера инак не знаех как щеше да протече всичко тук.
Извъртях се по корем, за да не се опека само от едната страна и да изглеждам смешно все пак.
- Какво съвпадение само. - казах като зарових пръстите на краката си в пясъка, който бе доста горещ. - И аз съм родена във Франция. Само че не знам в кой град. И нашите са се изместили от там да живеят тук в Неапол, когато съм била едва на две годинки. - и като заговорих за това през мислите ми премина ужасяващата история с родителите ми.
И малко потрепнах, но това бе отдавна и не биваше да си спомням все за него. И без да се усетя промърморих нещо.
- Приятен човек съм, но сега... - из под нос си измърморих аз без да се усетя, че говорех на глас, а трябваше да си го мисля по принцип.