Усамотените плажове

Реших да се поразходя някъде, където нямаше много хора. Не обичах местата, където кипеше от хора, затова дойдох в по-кройните части на плажа. Тогава я съзрях.. Арианна. Седеше сама. Приближих се към нея, като след малко вече бях зад нея. В тъмното видях само как прокара ръката си към бедрото си, стария номер с пистолета под роклюта и надушвах?! Скоро бях толкова близо до нея че усещах аромата й. Ръката ми се стрелна и застана върху неяната.
-Имаш ли разрешително за пистолета, Арианна - казах и тя се обърна.

Подсмихнах се когато изви ръката ми, вярно болеше си, но тя можеше и къде къде по-добре. Стана и се отдалечи, а аз седнах на мястото където до преди малко се беше настанила тя.
-Единствените права, които някой от нас е изгубил са тези, че никога няма да гледам на теб със същите очи. - казах.
-Независимо какво съм направил, твоите грешки са по-големи от моите - казах. Когато беше наоколо понякога трудно се сдържах да остана спокоен и сигурен в думите които й казвам. Изпитвах нещо към нея. Изпитвах любов и в същото време млазех същността й.

Завъртях очи.
-Ти беше мафиотка. Какво се очакваше да направя. Аз съм агент от ФБР, да те скрия ли искаше?! Тогава някой друг щеше да ти открие и щеше да е по-зле за теб - казах. Не знаеше какво щеха да й сторят, ако някой друг я беше я предал, щяха да я изкопчат информацията от нея по жесток начин, а аз не можех да го позволя.
-Така ли? Мразиш ли ме? - станах и отидох към нея. Тя тръгна леко назад, когато се приближих. С едно рязко движение поставих ръката си зад гърба й и я притиснах към мен. Усещах тялото й до моето, което ме караше безумно да я желая.
-Кажи ми го в очите. Хайде, кажи че ме мразиш, че ме ненавиждаш.. - казах, докато я държах плътно до мен и я гледах с дързък поглед право в очите.

-И аз не мога да мисля, когато ти си толкова близо - казах и я погледнах. Допреди малко мислех да я накарам да си признае всичко, а сега вече от трезвото ми мислене не беше останало нищо. Вместо да я пусна, както може би очакваше се наведох леко я целунах. Тази целувка разпали толкова страст в мен, че я продължих дълго време и когато се отдръпнах от нея все още я държах през кръста.
-По дяволите и аз те мразя - казах и отново устните ми потърсиха нейните. Това трябваше да спре, не бях тук за да се събираме, а за да я разоблича... нали така?!

Отдръпна се и когато не беше близо до мен сякаш отново си възвърнах самообладанието.
-Дойдох за да те разоблича. - казах й честно.
-Имам чувството че още си в занаята и съм тук, за да разкрия това - говорех, сякаш допреди малко не я държах в прегръдките й и не я усещах толкова близо. Парфюмът й беше по мен, който факт се опитах да игнорирам, за да продължа да говоря все така уверено.

-Просто мисля че не би ме убила - казах й и се усмихнах с една самоуверена усмивка, та нямаше накъде по-самоуверена.
-А и точно затова че си известен модел мисля че продължаваш. Просто се криеш зад тази маска и този измислен бляскав живот. - казах и се приближих до нея.
-Както съм казал, лицето ти е навсякъде.. точно затова едва ли някой би се осъмнил в Арианна Милер - казах, като вече бях на сантиметри от нея. В този момент се дръпнах назад.

-Моля те Арианна - казах.
-И двамата знаеш че не искаш да си тръгна - казах след това бавно и отчетливо. А честно да си призная и аз не исках да си тръгна. Не исках да я оставя, а и вече не можех. Омразата и желанието да я имам се преплитаха в мен. Мразех я защото толкова я обичах.
-Ти беше много повече от дете - казах, опитвайки се да прозвучи твърдо, все едно и натяквах с какво се занимаваше, а и може би продължава и в днешни дни. Но същината на тези думи беше, че в нея не виждах дете, а истинска жена, но с която всичко беше толкова сложно. Защо трябваше да е така.
-Ако искаш да си тръгна чак толкова, тогава добре - казах и се обърнах с гръб към нея, правейки няколко крачки напред.

Какво нещо беше гордостта за секунди. Нито един от нас не се предаваше. Но ако тя не ме беше спряла, аз щях сам да се върна. Защо всичко трябваше да е толкова сложно, защо трябваше да сме от двете страни на закона.
-Няма, няма да си тръгна - казах и отново впих устни в нейните в една отчаяна целувка. Исках да я задържа при мен, да бъдем заедно, само да не беше толкова невъзможно. Същевременно не исках отново да стане същото, да бъдем заедно и накрая да си тръгна. Нямаше да мога да й го причиня отново.

-Не зная Ари - казах й тихо и я прегърнах.
Като се дръпна малко посегнах и избърсах една търкулнала се по бузата й сълза. Не исках да я гледам наранена, как плаче, сърцето ми се късаше. А знаейки че плаче заради мен, ме караше да млазя и себе си.
-Недей да плачиш - казах й като я прегърнах.
-Забрави за всичко и се усмихни - казах и тихо на ухото. Нищо не се сравняваше с нейната усмивка, за която в момента копнеех.

Замислих се, не ми беше нужно много време, за да й отвърна с една дива и страстна целувка. Притиснах тялото й към моето, усещайки всяка една негова перфектно изваяна извивка.
-Нали знаеш, че това нищо няма да промени? - попитах я, като в гласа ми имаше някаква тежест, породена от известната доза тъга, че сме от двете страни на закона. Аз трябваше да се опитвам да я съсипя, вместо това цялото ми сърце и душа копнееше за нея неудържимо. Плъзнах ръката си по гърба й и свалих тънката презрамка на роклята й, като после леко се наведох и нежно целувките ми се спуснаха по врата й.

-Ти също ще съжалява, Ари.. - започнах да говоря, но изречението ми остана недоизказано, заглушено от поредната целувка. След едната, последва и другата презрамка, а роклята й се свлече в краката й. Стоеше пред мен само по бельо, а тялото й ме примамваше с изкусителните си и пищни форми. Вдигах я и я завъртях веднъж, като после внимателно я оставих да легне на пясъка. Освободих се от блузата си, захвърляйки я по пясъка. Погледнах Арианна. Изглеждаше толкова невинна и красива, че за секунди се замислих дали след тази нощ да не си замина, за да не я наранявам повече, защото спомените й от мен бяха пропити с тъга и болка. Целунах я, като след малко устните ми се озоваха по врата й и надолу.

И двамата щяхме да съжаляваме накрая, но сега бяхме просто Арианна и Лукас, както тя каза. Сега важен беше само мигът. Едната ми ръка се озова на гърба й, притискайки я към мен за поредната изпепеляваща целувка. После плъзнах ръката си към закопчалката на сутиена и бързо се справих с нея. Докато устните ми я изпиваха с всяка секунда, ръцете ми се спуснаха към перфектните й гърди, като леко я погалих.

Скоро устните ми заместиха ръцете ми и жадно я зацелуваха по пищните гърди. Ръката ми се спусна по коремчето й, галейки я, едновреммено нежно и дръзко и властно. Стигнах до бельото й и махнах прашките й бързо. Тя сякаш бе затаила дъх в очакване, но нямаше да си получи своето толкова бързо и го знаеше много добре. Целунах я, а ръката ми нежно се заигра мужду бедрата й.
-И ти мен Арианна - казах с глас натежал от възбуда и се наведох, като езиците ни се заиграха в една продължителна целувка.

Тази нощ всичко беше толкова просто, защо винаи не можеше да е така. Сякаш се разтапяше в ръцете ми, напълно отдадена на всичко което правех с нея. Ето какво беше липсващото парче от пъзела за тези години.. Тя! Устните ми след малко се спряха на коремчето й, а по-късно се върнах нагоре. Целунах я и в този момент нежно проникнах в нея, като започнах първо с бавно и чувствено темпо да се движа в нея, а устните ми не се отделяха от нейните.

Когато се отпусна забързах темпото, като заглушавах стенанията, които на момени бяха доста шумни, с целувки. Ръцете ми продължаваха да се спускат по тялото, изучавайки я, въпреки че помнех това тяло до съвършенскто... всяка извивка, всяка една форма. Стенание се разнесе от устните ми, стенание гласящо нейното име. И с това гласно изказване на името й ми стана повече от ясно че всичко днес, ще остане просто един красив спомен утре, когато вече няма да сме проста Арианна и Лукас, а мафиотката и агента.

Тялото и трепереше, а тя стенеше от удоволствие. Гласът й ме възбуждаше още повече. Когато достигна кулминацията си, продължих бевно да се движа в него, докато извиваше тялото си в ръцете ми. За момент спрях и я целунах, като целувките ми проследиха врата и гърдите й. След секунди отново се задвижих в нея, докато устните ми бяха върху изкусителните й гърди.

Местата и ролите сега бяха разменени. Докато допреди малко я карах да стене и крещи от удоволствие, сега тя правеше същото с мен. Когато прокра устни по члена ми изохках от удоволствие. При последният път не беше толкова палава, но беше особено приятно да разбера каква дръзка и пламенна жена е станала Арианна. Докато прокарваше устните си по мен леко и нежно я галех.

Отдавахме се на похот, така сякаш се виждахме за последно. Но аз щях да остана, а предчувствах че това нямаше да ни е последната нощ. Слаб ми беше ангела що се отнасяше до Арианна. След малко я преобърнах под мен и отново навлязох в нея, бавно и нежно, а после започнах по-бързо темпо. Когато усетих че скоро ще достигне кулминацията си забавих и я целунах. След секунди отново продължих да се движа в нея.

Когато и двамата стигнахме до върховния момент се излегнах на пясъка до нея. Обърнах се към нея и се подпрях. Протегнах ръка към нея, като нежно я погали и прибрах няколко кичура зад ухото й. Утре това щеше да е само спомен, защото аз и тя щяхме отново да станем мафиотката и агента, които не могат да си позволят да бъдат заедно, но сега поне можех да се наслаждавам на близостта й за тази нощ.

Тя тръгна, а аз останах на плажа още известно време, докато я наблюдавах как се отдалечава. След като измина няколко метра се върна и ме целуна. Притиснах я към мен.
-Зная че е лудост - казах й и след това отново я целунах.
Когато каза, че не може да си тръгне и да ме остави я погледнах решително в очите.
-Знаеш че трябва. Имаш 24 часа Ари.. после ще тръгна след теб - казах й, като се стремях да звуча сигурен в думите си. Само аз си знаех, че нямаше да го направя. Просто исках да я отдалеча от мен, за да не страда.

Останах на плажа, седнах и се облегах на една палма. Загледах се след нея, как се отдалечава бавно.
-И аз те обичам Ари - прошепнах. Но това беше невъзможно, колкото и да копнеехме един за друг, нито тя, нито пък аз щяхме да се откажем от това, което вършим. Продължавах да стоя там. Не исках да си тръгва, но така беше по-добре за нея. По-добре да страда сега, само за тази една но, отколкото да страда всеки ден, ако остане при мен. А аз не исках да я гледам как страда. По-добре да е нечия друга, но да е щастлива. Както казват, когато обичаш някой го остави да си тръгне..

Тръгнахме по плажа,държах сакото си и оставих хладния вятър да ме обрули. За да мога да дишам добре. Погледнах към нея:
-Тук е почти като в Ел Ей,плажа палмите,чистото море. Чак да ти се иска да се потопиш в него.
Не знаех давах ли някаква страна идея или просто изразявах желание.

Озовах ме се на плажа,но на усамотения плаж,това бе едно от най-красивите ,но и спокойни места на Неапол.
-За това го обожавам,когато пристигнах първия път преди 6 години,само тук идвах,за да не ме намерят
Да искаше ми се да се потопя но в нещо друго
-Ами какво пречи да се потопим?

-Нищо не ми пречи освен,че ми липсва кърпа.
Засмях се не,че това имаше особено значение но все пак. Щеше да е още по зле да се сдържа,ако аз или тя беше гола:
-Ще пропусна този път.
Казах неловко като седнах на плажа загледан в луната. Беше толкова красива тази луна и Каролина бе невероятна.

Засмях се,намираше си оправдание
-Не ти трябва,тук се съхне бързо
Той също се засмя,но и се просна на пясъка,това не ми харесваше,но никой не е казал,че ще е лесно.Първо седнах до него и се загледахме в луната,той поглеждаше и мен и нея
-Не мисля
Станах ,използвах елемент на изненада докато е отпуснат за да го вдигна и задърпам към водата,само дано не залитне и да падне върху мен

Беше учудващо,как такова,малко момиче успя да ме издърпа но действа импулсивно на момента и ме задърпа към водата,като засилен,почти щях да я съборя но я улових,за кръста. Като водата поливаше крачолите на панталона ми. Хванах я с една ръка,толкова бе малка,отместих с големите си ръце,кичурче коса,което покриваше лицето и.
-Знаеш ли много си красива.
Исках да се наведа и да я целуна,да впия жадно устни в нейните. Само прехапах устни,сърцето ми препускаше но не трябваше.

Залитна,бях сигурна,че ще паднем,но той ме хвана през кръста само с една ръка.Отново ток премина през мен,погледнах го в очите,бяха пълни с искри и нещо ново и красиво.Водата миеше краката ни или поне моите,на него му мокреше панталона,тогава отмести кичур от косата ми и ми каза,че съм красива
-Благодаря -можеше да се направя на интересна и да кажа знам,но нямаше да развалям момента
Видях го как прехапа устни,бореше се с желанието да ме целуне
-Просто го направи,не ме карай пак аз да действам