Площадът "Сан Марко"

Площадът Сан Марко е основният площад във Венеция.Площадът през IX век е малко пространство пред тогавашната базилика Сан Марко. Рашиирен е до сегашния си размер и форма през 1177 г., когато Рио Батарио, ограничаващ го от запад и пристанищен док, който изолирал Дворецът на дожите от площада, са запълнени. Реконструкцията е извършена за срещата на папа Александър III с император Фридрих Барбароса.Площадът е местоположението на всички важни сгради на Венецианската република и е седалище на архиепископия от 19 век. На него са се провеждали и се провеждат венецианските фестивали. Като централна забележителност на Венеция, площадът е много популярен сред туристите, фотографите и гълъбите.Площадът е наречен от Наполеон „най-елегантния салон на Европа“.

Имах свободно време,след като се настаних в хотела.Отидох до прословутия площад,на града .Не че не бях идвала,тук и преди ,но винаги беше много оживено и цветно.Беше удоволствие,за окото.Седнах ,на една пейка,но дори живописта на градът на любовта,не можа да ме отвлече,от мрачните ми мисли.Все пред очите ми ,беше едно лице,което доста неуспешно ,се опитвах,да забравя.Лукас.

След като взех такси от летището и се настаних в хотела реших да се разходя из Венеция. Този град беше доста.. преувеличено романтичен?! На площада беше блъсканица, но в това му беше чара. Видях едно момиче, седнало на една пейка. Само там имаше място, затова отидох към нея.-
-Може ли да.. Арианна? - попитах. Или ми се привиждаше, или това беше Арианна. Погледнах към небето.. "Сериозно? И във Венеция ли?!" помислих си. А уж исках да се разсея и да забравя за нея и за работата си.

Всичко ,беше прекрасно ,слънцето грееше висока в небесата.хората вървях забързани в своите дела,дори не ми обръщаха внимание.От някъде долиташе свеж аромат на цветя ,смесен с сладкият мирис на понички.Явно бях гладна щом улових точно този мирис.И цялата тази картинка ,в един миг,се разпадна,когато го усетих ,силният му мускулест аромат,който караше кожата ми да настръхне и да си припомня преди две нощи,какво бях почувствала.Не че някога щях да го забравя.
- Ти ,да не ме следиш ?!-казах сърдито и станах ,нямаше да седя при него,дори от това да зависеше животът ми.

Завъртях очи, опитвайки се да изглеждам отегчен. Колко докарах отегчението е друг въпрос.Толкова се зарадвах, че я виждам, макар че сигурно ме мразеше.
-Да, Арианна.. следя те, вместо да си използвам нерегламентираната отпуска - казах. Бягство от работата звучеше по-правдоподобно. Тя тръгна да става, а аз седнах и я хванах за китката.
-Седни, не е нужно да правиш ненужни демонствации, че си ми ядосана - казах. -Знам си го и без тях - повдигнах рамене. Щях да направя всичко възмоно, че това да спре, не можех да понасям когато е толково отчуждена от мен.

Погледнах го рязко ,как беше хванал китката ми.
- По-добре,ме пусни,ако наистина ,не искаш сценка за туристите.-засмях се арогантно.Когато поисках можех,да съм истинска кучка ,а точно сега го исках.-Хванах ръката му спокойно с другата си ръка ѝ я отместих от моята без много шум.
- Не желая,да ме докосваш -казах
- И възнамерявам,да остана права,няма да се задържа ,толкова дълго,че да сядам.Кажи ми ,какво искаш по дяволите ? И ме пусни да си вървя !

-Това за докосването не го уточни, когато из плажа се разнасяха стенанията и виковете ти - казах с остроумен тон и я погледнах, като повдигнах вежди. С тези думи можех да оцаквам да ми зашие някой шамар, ама.. голяма работа. Нямаше да е първият от нея, а най-вероятно и последният.
-Иначе нищо не искам, да седнеш и да си побъбрим - казах с отнесен тон.

- Това е минало,не ми припомняй,колко бях слаба,но да точно думата е бях ,вече не съм и сега не желая,да ме докосваш.-погледна го ,опитвах се да му покажа,колко ми е безразличен.но да не ме докосва имаше и друга цел,така,можех да мислех трезво.Идеше ми да изкрещя "Не ме слушай,отведи ме на някое спокойно място и ме люби,докато не пресъхна"-Но тези мои диви фантазии,щях да си останат погребани на дълбоко в мен.Нямах право да ги чувствам,не и с него ,никога повече.
- Няма какво да си говоря с тебе,мислех,че си казахме всичко.

Подсмихнах се.
-Щом казваш, че не желаеш може да проверим това нали - казах и се приближих до нея, като се наместих на пейката. Ръката ми се спусна зад кръста й и я дръпнах близо до мен. Когато махнах ръката си, имаше шанс да се измъкне, но го изпусна.
-Не желаеш ли Арианна? Колко жалко.. защото аз искам - казах ръката ми се спусна нежно по шията й.

Цялата изтръпнах ,от докосването му,ако останех само миг още така с него,щях да се предам.Не знаеше ли ,че дори само с невинен допир бъркаше в душата ми ? Разпиляваше мислите ми ,караше да ме забравя ,че наскоро ме отхвърли и да го желая безумно.Ако бяхме на сами сигурно щях,да го целуна и да кажа "Не спирай...".Но слава Богу,бяхме на обществено място бързо разкарах ръцете му от мен.
- Не ме докосвай-казах през зъби и станах от пейката.

Очаквах подобна реакция, но пък най-вероятно за това допринасяше и факта че бяхме на публично място, а именно този ненормално голям площад, където сто процинта имаше десетки туристи, както и жители на града.
-Добре, няма - казах и небрежно се облегнах на пейката.
-Но когато поискаш обратното, ще те подсетя за тези твои думи намигнах й.

- Много си самонадеян -казах гневно и се обърнах да си ходя.дори не го погледнах,защото само миг с него още и щеше да разбере,колко е прав.От площада тръгнах право за снимките ,след като ги приключих ,хванах самолета обратно и се върнах в Неапол.не исках да оставам и минута повече от необходимото в един град с него.Прекалено много го обичах,прекалено силно ме бе наранил.