Лунното езеро

Заглавие: Лунното езеро Сря Юни 15, 2011 8:57 pm

Това езеро се намира непосредствено до гората.Много е красиво и хората идват да му се любуват,през цялото денонощие.Нощем лунните лъчи се отразяват и го правят кристално.

Заглавие: Re: Лунното езеро Пет Юни 17, 2011 8:15 pm

Деня вече свършваше а на мен ми беше супер скучно.Реших да се поразходя малко и без това днес нямаше да мога да спя беше пълнолуние.Обичах когато беше пълнолуние...обичах да гледам кръглата луна над мен.Облякох едни тясни сиви дънки и едно потниче и излязох от своето огромно имение.Крачех бавно и изведнъж задуха силен вятър който развя пуснатата ми коса,но изражението ми беше безизразно.Хорат6а ме гледаха явно ме познаваха еми,че как иначе все пак бях супер модел.Реших да отида до Лунното езеро от там луната се виждаше най-добре.Когато стигнах седнах на земята и сложих ръцете до краката си и се загледах в земята а водата ме привличаше по някакъв странен начин.Реших да вляза и да се разхладя,но нямаше да го направя сега а малко по-късно.

Заглавие: Re: Лунното езеро Пет Юни 17, 2011 8:23 pm

Стоях вкъщи пред телевизора и слушах същата стара лелка да говори за новото убийство.. Намръщих се недоволно и изключих телевизора.. Станах от удобното диванче и побързах да изляза.. В пощата открих днешният вестник.. Вървях бавно около гората четейки първа страница, която гласеше: "Намерен е жестоко убит млад мъж.. Екзекуторът откри поредната си жертва" .. Хвърлих го в тревата и продължих да крача все така нервно.. Славата бе хубава, но само когато беше известно лицето.. Стигнах до познатото лунно езеро.. Видях женска фигура свита на топка.. Приближих се и с изненада установих, че това е Миранда.. Подсмихнах се иронично и нежно целунах бузката й..
- Здрасти.. - поздравих я простичко и седнах до нея..

Заглавие: Re: Лунното езеро Пет Юни 17, 2011 8:29 pm

Гледах луната свита на топка и изведнъж усетих някой да целува бузата ми.Знаех,че това е сестра ми и се усмихнах и я погледнах.
-Хей.-Усмихнах се и я придърпах за да я прегърна.
-Как си какво правиш?-Попитах заинтересовано и се подсмихнах.
Прокарах ръка през косата си и махнах падналите кичури от лицето си.
Погледнах Хейди и докоснах ръката и.
-Хейй какво е станало?Не съм те виждала от толкова много време.-КАзах и я погледнах беше ми много интересно какво се е случило с нея след като уби онова копеле.

Заглавие: Re: Лунното езеро Пет Юни 17, 2011 8:34 pm

Усмихнах се леко и бавно присвих крака.. За нула време се озовах седнала по турски.. Размачках врата си и грубо изпуках пръстите си.. Погледнах Миранда и леко побутнах рамото й..
- Аз съм добре.. Мотая се тук-там.. Живея си живота.. - ухилих се и леко започнах да клатя тялото си опитвайки се да достигна едно малко камъче.. За секунда вдигнах поглед към голямата луна придружавана от безброй звездички..
- Какво става с теб ? Как върви животът ти като супер модел.. - подсмихнах се леко и подхвърлих камъчето в езерото..

Заглавие: Re: Лунното езеро Пет Юни 17, 2011 8:39 pm

Тя ме попита как върви животът ми като супер модел.
-Ами супер...всъщщност и аз вече не знам какво искам.Преди исках да съм модел а сега когато го постигнах разбрах,че е супер готино и е много хубаво.Поне си имам дрешки които ми подаряват след ревютата и снимките.-Изкикотих се и я погледнах.
-Липсваше ми много.Не искам да се разделяме повече.-Казах със тих глас и погледнах водата.
-Едно къпане?-КАзах и отново се изкикотих.

Заглавие: Re: Лунното езеро Пет Юни 17, 2011 8:44 pm

Изкикотих се заедно с нея.. В едно бях сигурна.. Никога нямаше да я намразя.. Тя бе част от мен също както и аз от нея.. Радвахме се на успехите си и страдахме за провалите си.. Връзката ни бе като от бетон.. Никой не можеше да я покътне..
- Супер.. Трябва да ми подариш нещичко.. - засмях се тихо и леко я прегърнах.. Не можех да отрека, че и тя ми липсваше.. Не я бях виждала повече от година и истината бе, че не се сещах много за нея.. Говорехме по телефона толкова рядко, че дори не се вълнувах особено.. През цялото време я чувствах до мен и това не можеше да се отрече..
- И ти ми липсваше.. Сега обаче влизай във водата.. - подканих я и пъргаво свалих късите си гащички и дрипавия потник, който бях намъкнала..

Заглавие: Re: Лунното езеро Пет Юни 17, 2011 8:49 pm

Засмях се винаги е обичала да ме командори.Станах и започнах да свалям своите дреи като останах по бельо.Щом станах готова я погледнах и се затичах към водата като се гмурнах и излязох на повърхността.
-Хайде Хейди.-Извиках и и помахах.
Прокарах ръка през вече мократа си коса и по погрешка се оскубях.
Стрелнах с поглед сестра си и зачаках нетърпеливо да дойде.Вече не издържах и казах:
-Хайде де колко ще ме караш да чакам?-Попитах.

Заглавие: Re: Лунното езеро Пет Юни 17, 2011 8:55 pm

Гледах как наивно скача във водата.. Засмях се звънко и изчаках само, за да я дразня.. Тя обаче изглеждаше доста нетърпелива.. Бързаше да отида при нея, за да направим поредното нощно къпане.. Също като малки.. Отново се засмях..
- Добре, добре.. Идвам.. - извиках и се затичах.. С грациозно движение се потопих под водата и бавно, но сигурно заплувах към нея.. Дръпнах я леко за крака и се показах на повърхността.. Махнах един мокър кичур коса, който бе залепнал за лицето ми и се ухилих..
- Водата е топла... - отбелязах..

Заглавие: Re: Лунното езеро Пет Юни 17, 2011 9:00 pm

Изпищях когато ме дръпнах за крака мразех някой да го прави и тя го знаеше сигурно нарочно ме дразнееш.
-Ще те убия.-Пошегувах се.
-Мхм-Изкикотих се.-Виж онова там е голямата мечка а онова до нея е малката мечка.-КАзах и започнах да показвам звездите.
Усмиханх се и я погледнах...
ЗАпочнаха да се събират облаци това значеше,че ще завали.

Заглавие: Re: Лунното езеро Пет Юни 17, 2011 9:04 pm

Чух писъка й и тихо започнах да се кикотя.. Знаех, че мрази някой да я плаши така, но на мен ми харесваше.. Беше забавно да я дразня.. Още щом отбелязах, че водата е топла тя се съгласи и започна да ми показва съзвездията, които бе убеден, че знам.. На небето започнаха да се събират облаци закривайки почти изцяло кръглата луна..
- Май среднощното ни къпане ще бъде провалено.. - засмях се и леко пръснах вода в очите й..

Заглавие: Re: Лунното езеро Пет Юни 17, 2011 9:08 pm

Направих сърдита физиономия и я погледнах след това се засмях и започнах да я пръскам с водя.
-Хмм ще си платиш!-Казах я заклатих глава силен гръм порази небето и я изпищях и цялата настръхнах.
-По-добре да излизаме.-Казах и започнах да плувам към дрехите си.
-Идваш ли?-Икрещях за да ме чуе.

Заглавие: Re: Лунното езеро Пет Юни 17, 2011 9:12 pm

Засмях се тихо когато се изплаши от гръмотевиците.. Старите навици се завръщаха.. Беше толкова забавна.. Въпреки това започнах да плувам след нея.. Можеше да се удави от притеснение.. Знае ли човек !? Когато достигнах до брега тя вече бе намъкнала дрехите си..
- Хей.. Спокойно.. Това са просто гръмотевици.. - казах тихо и я прегърнах, за да я успокоя.. Намъкнах и своите дрехи дърпайки я към едно дърво..
- Ето тук ще сме в безопасност.. - обясних с лека дяволита усмивка..

Заглавие: Re: Лунното езеро Пет Юни 17, 2011 9:25 pm

След дългия ден прекаран с Лоренцо реших да се разходя навън,естествено трябваше да внимавам. Подкарах чисто новия си кадилак към покрайнините. Знаех че има едно красиво езеро там,обичах да ходя след някой дълъг ден.
Паркирах колата си и тръгнах пеша,усещах гласове,познати гласове. Имаше силни гръмотевици,но хич не се тревожех от тях.
Стигнах до едно дърво,а от другата страна се чуваха познатите гласове.
- Бау! - казах изскачайки пред тях. Сестрите Уинтър. Хайди беше моята най-добра приятелка,не познавах толкова добре Миранда ,но можех да ги различа.
Прегърнах и двете :
- Какво води сестрите Уинтър тук? - попитах,сядайки до тях.

Заглавие: Re: Лунното езеро Пет Юни 17, 2011 9:31 pm

Изпищях силно щом някой каза "Бау".Веднага погледнах назад и видях онова момиче с което бях на някое от ревютата.Тя дойде и ни прегърна усмихнах се мило и я погледнах.
-Не трябваше да ме стряскаш.-Измънках под носа си.И я погледнах след това се засмях.Не я познавах много добре дори не можех да и кажа името.
-Как си Ви?-Попитах добре,че се сетих за прякор с който да не объркам името и.

Заглавие: Re: Лунното езеро Пет Юни 17, 2011 9:37 pm

Още преди да се усетя сестра ми започна да пищи.. Познавах този глас и искрено го обичах.. Извъртях тялото си към Вивиън и се изкикотих.. Прегърнах я и бавно целунах бузката й.. Не я бях виждала от няколко дни.. Липсваше ми..
- Как си, мила.. ? - попитах и отново се изкикотих побутвайки сестра си.. Наистина се бе сепнала от присъствието на Ви.. Явно едно "Бау" бе много за нейният организъм..
- Спокойно, сестричке.. Всичко е наред - уверих я и отново се извърнах към мис Джонсън
- Ние се мотаем.. Какво прави госпожица Вивиън Джонсън тук ? - пошегувах се и отново я прегърнах..

Заглавие: Re: Лунното езеро Пет Юни 17, 2011 9:48 pm

Обвих ръката си около тънкото тяло на Хайди и целунах бузата й :
- Днес Лоренцо ме пусна по-рано и реших да по релаксирам. - така виках на баща си. Никога нямаше да мога да го нарека баща,защото честно казано колкото и близки да бяхме не го чувствах като такъв.
- Как върви работата момичета? Иначе аз съм добре. - отвърнах на въпроса на Миранда.
- От кога не съм ви виждала заедно.. - отбелязах и това явление. Усмихнах им се леко,не беше в мой стил да се усмихвам толкова,но..

Заглавие: Re: Лунното езеро Пет Юни 17, 2011 9:55 pm

Облегнах се на едно дърво и сложих крака си на дървото.Сега бях готова за снимка.Изкикотих се и погледнах момичетата.
-Ъмм да.-Казах и погледнах Вивиън.
Една силна гръмотевица падна близо до нас и аз усетих вибрациите в земята.Цялата настръхнах и се се стреснах.
-Скоро има ревю.-Реших да споделя с ВИ
Изкикотих се тя беше добър модел..

Заглавие: Re: Лунното езеро Пет Юни 17, 2011 10:00 pm

Погледнах Вивън.. Не беше хубаво да отговарям на въпросът й.. Предполагаше се, че гледа телевизия пък и определено бе зададен на Манди.. Сгуших се в нея и като малко дете се заиграх с кичур от косата й..
- Значи все пак Лоренцо е проявил милост към скъпото си детенце.. - засмях се и внимателно завъртях глава, за да разгрея схванатия си врат.. Раздвижих и раменете си, но не достатъчно добре, за да не разбутам Ви.. Определено не исках проблеми с нея..
- Защо ли мен никога не ме каните.. ? - нацупих се ..

Заглавие: Re: Лунното езеро Пет Юни 17, 2011 10:06 pm

Махнах пистолета от гърбът си за да ми е по-удобно да се облегна на дървото,за да е по-удобно за Хайди.
- Хайди Уинтър,лично аз Вивиън Джонсън Бренини те каня на нашето модно ревю. - казах с тържествен глас,а след това я целунах по главата.
- Така е.. да не повярваш.. Лоренцо си е Лоренцо,смята че държи света в ръцете си. - засмях се и погледнах небето,беше обсипано с черни облаци.
- Не ти ли е студено? - попитах Хайди,усещайки как леко потреперва.
Времето си беше хладно,но за мен беше идеално,бях свикнала със студът.
Ръцете ми бяха леко грабави в следствие от ежедневните тренировки които не трябваше да изпускам.

Заглавие: Re: Лунното езеро Съб Юни 18, 2011 7:22 am

Засмях се и погледнах Вивиън и се усмихнах като повдигнах лявата си вежда.
"Това момиче е много забавно"помислих си и погледнах моятата сестричка.
-Е Хайди какво ще кажеш....Хммм с твоето присъствие ще бъде много по-забавно кой знае кой може да убиеш.Шегувам се.-ЗАсмях се и сложих ръката си на рамото и.
-Обичам те.-КАзах лигаво.

Заглавие: Re: Лунното езеро Съб Юни 18, 2011 9:52 am

Засмях се.. Обичах поведението на Ви.. Винаги успяваше да ме зарадва дори и в най-напрегнатите моменти.. Факт беше, че тя не бе от хората които се усмихват или шегуват често.. Изражението й бе ледено почти във всяко отношение.. Може би това се дължеше на баща й, който като по чудо все още се държеше на краката си и дори бе в състояние да убива.. Доста здрав и добре изглеждащ мъж..
- Благодаря за изпросената покана.. - измънках тихичко и леко разтрих ръце.. Беше студено.. Очевидно Виви усети това.. Тя беше като куче.. Усещаше всичко и бе добре обучена.. Истинско оръжие за масово убийство..
- Да малко ми е студено, но нали знаеш.. Аз съм жилава.. - подсмихнах се и погледнах Миранда.. Не бях сигурна, че е разумно да говори за това пред Вивиън.. Може би нямаше да е доволна, че сестра ми знае..
- Да.. Ъм предполагам.. - измънках несигурно.. - И аз те обичам.. - признах топло..

Заглавие: Re: Лунното езеро Съб Юни 18, 2011 10:20 am

Усмивката ми бе почти незабележима,харесваше ми това че двете се имаха.
Аз също имах брат и сестра,но не ги познавах,а й Лоренцо каза че не е нужно,не били чистокръвни Бернини.
- Няма защо,пак заповядай. - казах накрая в отговор на Хайди. Знаех че е много кораво момиче,все пак беше една от най-добрите убийци които познавах,такава ловкост и сила.
- Спира да вали! - казах с равен тон,а след това погледнах двете сестри.
- Кой е готов за къпане? - повдигнах вежда,а устните ми се свиха в лукава усмивка.

Заглавие: Re: Лунното езеро Съб Юни 18, 2011 10:30 am

-Мисля,че аз.-КАзах и се приближих до Хайди и я взех на ръце и заедно отидохме към водата.Метнах я във водата а аз се спрях на точно пред водата.
-ХАха.-ЗАсмях се и погледнах Ви.
-Е?Идваш ли?-Попитах и се засмях .
Съблякох се и видях,че Хайди е с дрехите.
-Опа съжалявам.-ЗАсмях се отново.И влязох във водата.

Заглавие: Re: Лунното езеро Съб Юни 18, 2011 10:51 am

Ранди ме повдигна и започна да ме носи към водата.. Очаквах да падна всеки момент, но явно се бе оказала по-силна от колкото предполагах.. Още преди да се усетя бях под водата.. Изплувах на повърхността и отново премахнах залепналите кичури коса от лицето си..
- Ще си платиш за това.. - заканих се с насмешка.. Погледнах Миранда, а след това и Вивиън.. Направих им знак с ръка, за да се приближат..
- Хайде да ви видим..
След дълго къпане и забавления беше време да си ходя.. Естествено че имах нова мисия и не трябваше да се успивам.. Всичко трябваше да е точно като по часовник.. Смъртта не чакаше никого.. Сбогувах се с Вивън и Ранди.. Излязох от езерото и бавно започнах да се отдалечавам..

Заглавие: Re: Лунното езеро Съб Юни 25, 2011 7:59 am

Малко след като си тръгнах от разговора с Каролина,телефонът ми звънна и ми съобщиха,че съм получил 60% от търговията с оръжия което ме прави наистина влиятелен.Много се зарадвах,боря се за това от както съм в бизнеса.Толкова се бях издигнал,явно тези 10 години в който се занимавах с това са ми помогнали да стигна до това възвишение.А когато получаваш 60% това си те прави доста силен сред другите босове.Пък и оръжията бяха моята сила.Това ми беше като мечта.Чудех се как ли ще реагира Настасия на моята нова придобивка.Реших да се разходя до лунното езеро.Това беше любимото ми място.Идвах тук когато исках да съм сам.Когато пристигнах видях,че и Хенри е тук.Той беше един от хората на Нас.Но пък беше много изпълнителен.
-Хей,Хенри,какво правиш тук?-попитах го аз като се приближавах към него,той си беше приятен човек.Но някак си когато го виждах близо до Нас много се ядосвах.Все пак съм си доста ревнив.

Good boy Брой мнения : 75 Join date : 23.06.2011

Видях Неапол, но още не бях умрял. Все пак имах известна доза късмет, а й почти веднага си бях намерил работа. От пръв поглед никога няма да разбереш, че моята нова шефка се занимава с подземния свят. Жалко за нея обаче, ако един ден намерех достатъчно доказателства да я пратя в затвора, както и гаджето й. Тези хора не разбираха какво причиняваха на хора като мен. Бях останал сирак, а те се къпеха в пари. Това обаче нямаше да продължи дълго, бях се заклел!
Намирах се до някакво езеро, когато чух някой да се приближава и с неприятно чувство разбрах, че е гаджето на шефката ми.
- Здравейте, господин Борн. - промълвих почтително.
Някой ден можеше и да стана актьор, не знаех как имай търпението и силите да оставам хладнокръвен около тези хора.
- Имам малко свободно време и реших да се разходя. Вие какво правите тук?
Наблягах на италианския си акцент, тъй като за пред шефката бях роден в Италия, а родителите ми бяха само англичани.

Заглавие: Re: Лунното езеро Съб Юни 25, 2011 8:18 am

Той,се обърна и спомена,че имал свободно време.Като ме попита какво правя аз тук.Усмихнах се леко.
-Ами реших да се разходя,защото ми беше скучно.Ти случайно да си се чувал с Нас?-попитах аз.-Не съм я чувал,цял ден.Случайно да знаеш нещо за нея?-вече бях започнал да се притеснявам.Тя можеше да се защитава,но знаеш ли какво може да й направи някой,точно когато не очаква.Много се притеснявах когато нямах връзка с нея.

Good boy Брой мнения : 75 Join date : 23.06.2011

Да, на хора като вас ви беше скучно, а ние глупаците да умираме заради желанието ви за пари. Всеки щеше да си получи наказанието.
- Не съм има удоволствието да видя госпожицата днес. Надявам се щом се прибера да я видя, предполагам, тя има работа за мен.
Усмихнах се на мъжа срещу мен и прокарах ръка през косата си. Явно единственото хубаво у него беше, че обича госпожицата. Всъщност тепърва щях да разбера дали тези хора могат да обичат нещо освен парите.
- Със сигурност, госпожицата е добре. Тя е смела и може да се справи с всеки. - казах твърдо аз. - Вие как сте господине?
Чувствах се като техен слуга, но щом си играех ролята добре и бях послушен щях да трупам точки и да си проправям път нагоре. Сега ме интересуваше как да успея да спечеля цялото доверие на шефката. Само с усмивки едва ли ставаше...

Заглавие: Re: Лунното езеро Съб Юни 25, 2011 8:37 am

Той спомена,че нея е виждал.Но,че като се прибере може би ще я види за да му даде работа.Тя винаги намираше мисии.Това и се отдаваше много.
-Хенри не ми викай господине,а просто Брандън.-усмихнах се приятелски.-Ами добре съм засега.Чакам поръчки.Я ми кажи как е шефката добра или лоша?-усмихнах се дяволито.Много ми беше интересно какво ли е точно Настасия да ти е шефка.Попринцип с близките се държи мило.Но дали беше така и с подчинените.Това беше големият ми въпрос,много се чудех..

П.П.Сори,че пиша кратки РП-та но нещо не мога да ги измисля Smile

Good boy Брой мнения : 75 Join date : 23.06.2011

Кимнах почтително щом ми каза да му казвам Брандън. Е, негово желание беше закон, нали така? Отново се усмихнах и се подпрях на едно дърво.
- Госпожицата е много строга, но така е правилно. Надявам се с вас и другите си близки хора да е мила и добра. Всъщност не се съмнявам в тези, нейни качества. Тя е чудесна и винаги точна в исканията си.
Не можех да отрека, че имам хубава шефка, но това, което вършеше я правеше цел номер едно да се озове затвора с хубава присъда. Щях да съм доволен да видя някой от тези зад решетките. Тогава щях да се почувствам поне малко щастлив. Отмъщението ми беше всичко, казваха, че щяло да ме погуби, но не ме интересуваше. Щом получех това, което искам бях готов да се сбогувам със света. Всъщност нямаше да липсвам на никой, освен на началниците си, които ме обичаха, защото винаги успявах да излъжа детектора.
- Надявам се и вие... Брандън да сте добър шеф на своите хора.

П.П. Няма нищо.

Заглавие: Re: Лунното езеро Съб Юни 25, 2011 9:04 am

Нас е строга с нейните служители,но не се и учудвам.Но ако трябва да съм честен не бих искал тя да ми е шеф.От това което знам тя не прощава.
-Ами старая се да съм добър шеф,но понякога стават гафове.Но като се има впредвид,аз съм добър сравнение с Нас.Тя не прощава,безмилостна е.Така,че се опитай да спечелиш доверието й,но и не забравяй,че трябва да го запазиш като го получиш.-усмихнах се аз-И,честно дръж се като с приятел,не ми говори на вие просто Брандън.Става ли?-пак се усмихнах и го потупах по рамото.

Good boy Брой мнения : 75 Join date : 23.06.2011

- Ще се опитам да спечеля доверието й! Искам да се издигна в този бизнес, в тези времена смятам, че това е правилният път. Отворен съм да получа съвети от теб. Имам още доста да уча, не искам пари, а просто да имам страхотен шеф, за който да дам всичките си сили.
Кимнах му убедено и се усмихнах. Наистина блъфирах изключително добре. На това ме бяха учили последните години, да бъда хладнокръвен и да лъжа.
- Няма ли скоро да се ожените за госпожицата? Чух, че много се обичате. Не искам да клюкарствам, но винаги съм харесвал когато двама души се обичат изключително много. Моята годеница беше убита от полицай, а беше невинна. Просто ей така за удоволствие и дори не получи присъда. Вече не вярвам в закона, Брандън.
Поредната лъжа излязла от устата ми, накрая щях да се оплета, но нямаше връщане назад. Сега играех най-добрата си роля.

Заглавие: Re: Лунното езеро Съб Юни 25, 2011 9:49 am

Той наистина се бореше да спечели доверието на Настасия,което ме радваше,защото рядко се намираха добри наемници.Той спомена,че годеницата му е убита от полицай ей така,малко не повярвах но си замълчах.
-Ами да много се обичаме,мисля да й предложа но още не съм измислил подходящият начин за това.Ако имаш добри идеи дай ги насам.-усмихнах се приятелски.-Да вече 10 години сме заедно,но пък имаме здрава и стабилна връзка.Много пъти съм се чудил,ако й предложа дали ще приеме.НО съм решил в близките месеци да й предложа.-усмихнах се и се загледах в красивото езеро.-А ти сега имаш ли си приятелка?-попитах аз и се усмихнах .

Good boy Брой мнения : 75 Join date : 23.06.2011

- Не и не смятам скоро да имам.
Любовта беше пречка за всичко, което исках да направя. Тя не влизаше в плановете ми и нямах намерение да се влюбвам. Тези чувства не бяха за мен.
- Ще се радвам да видя госпожицата щастлива. Тя наистина го заслужава!
Чувствах се такъв лицемер... Желаех тези хора да бъдат зад решетките, а сега им пожелавах щастлив живот. Те не заслужаваха да са щастливи, след като лишаваха деца от родители!
- Как се запознахте? Предполагам, преди сте имали друг живот.
Настасия работеше като актриса, а имаше време да управлява целия престъпен бизнес, който води. Понякога тази жена ме учудваше. Вярно беше силна и се справяше с нещата, но все пак не можех да тая по-добри чувства към нея. Всички бяха за затвора и точка.

Заглавие: Re: Лунното езеро Съб Юни 25, 2011 7:15 pm

Той ме попита как съм се запознал с нея.Аз се усмихнах леко.
-Явно все още не знаеш историята ни.Е накратко когато се запознахме тя беше на 16 а аз на 18.Тогава бях нов но я прибрах вкъщи и в продължение на 2 години я обучавах как да борави с оръжия.И ето ни заедно вече 10 години.Но цялата история ще оставя да ти я разкаже тя,аз не обичам да я разказвам.-усмихнах се и после направих леко тъжна физиономия.Все пак бях станал такъв за да отмъстя за семейството си.Все пак бях убити от наемни убийци.Което ме подтикна да стана същият като убийците на родителите ми.Но сега се бях издигнал и не мислех да се отказвам от това.Борих се да стигна до тук цели 10 години,нищо не можеше да ме спре.

Good boy Брой мнения : 75 Join date : 23.06.2011

- Не мисля, че госпожицата ще ми я разкаже, а й не желая да нахалствам. Все пак имам работа при нея и не трябва да се бъркам в личния й живот.
Надявах се обаче да се издигна до толкова, че да спечеля доверието й и да елиминирам конкуренцията. Щях да се справя! Не само аз вярвах в себе си, още много животи зависеха от мен. Колко ли деца щяха да останат сираци?
- Аз ще тръгвам, предполагам госпожицата вече има работа за мен. Ще се видим скоро, Брандън! - казах и се усмихнах.
Обърнах му гръб и тръгнах бързо към града. Време беше да се видя с прелестната ми шефка и нямах търпение. Не знаех дали се радвах, че ще я видя или щеше да е по-добре да получа задача и да се махна по-бързо от там.