Гората ,близо до града

Усетих познатият цигарен дим, който излизаше и от моята цигара.. Усещах нечие присъствие.. Беше някак очевидно, че тук има някой.. Извадих пистолета от колана си и го насочих срещу нечие лице.. Беше момиче.. Изглеждаше добре.. Нямаше никакви симптоми, че ще ме нарани по някакъв начин.. Бях започнала да ставам параноичка.. Въздъхнах утешено и отново дръпнах от цигарата си.. Отпуснах се на дървото и извърнах глава към момичето подпирайки се на лакти..
- Хей, ти ,там.. Ела насам.. - подканих я с лека усмивка.. Може би я бях стреснала с пистолета, а може би просто не й пукаше за живота й.. Съвсем обикновен и скучен като на всеки друг.. Единствено алкохола и цигарите можеха да го направят малко по-забавен..

ПП съжалявам за закъснението трябваше да хапна хДД

Кимнах разбиращо.. Беше ми пределно ясно още щом спомена оръжията.. Може би съм имала някой и друг пистолет от приятеля й, но не можех да съм сигурна.. Франция ми се струваше далеч, но не достатъчно, за да ме спре да направя каквото съм си наумила..
- Разбирам.. Значи все пак и ти се занимаваш с това.. Точно както и предполагах.. Съдейки по първоначалното ти държание си преживяла доста именно заради проклетите наркотици.. - подсмихнах се.. Не бях убедена до колко съм права и до колко греша.. Нямаше и кой знае какво значение..


ПП Съжалявам за забавянето и освен това, че поста ми е кратък, но нямам много муза ;дд

Деня се очертаваше скучен нямаше какво да се прави в нас имах тонове неща които можеха да ме развеселят,но нищо нямаше да помогне в този момент изпитвах угризения защото наех сестра си да убие баща ми.Но това вече беше минало а и той си го заслужи затова,че ме пребиваше редовно всеки ден за забавление.Вдигнах рамене и започнах да крача бавно на някъде.Не знаех къде отивам този град,все още ми беше непознат а и все някога трябваше да разбера хубавите местенца.Когато погледнах напред видях,че съм стигнала до някаква гора.Имаше толкова много храсти,че беше трудно за прекосяване.Свлякох се на земята и се облегнах назад върху едно дърво.

След като бях на Лунното езеро реших да се разходя до гората до града.През целият път мислех за това което бях подготвил на Настасия,за изненада."Дали щеше да го хареса?" много се чудех.Докато се разхождах,видях познато лице.То беше на Миранда,да една от големите босове,но ми беше помагала много за да се издигна.Бяхме станали добри приятели.Все пак тя ме направи този който съм днес.Усмихнах се игриво и се приближих към нея.Когато ме видя не можеше да повярва,че ме вижда тук.
-Здрасти,шефе как сте?-попитах аз закачливо тя се засмя и се изправи.Много се радвах,че се виждаме отново.

-Брани здравей..аз съм супер ти как си?-Попитах и се ухилих като олигофрен отидох до него и го прегърнах силно.От толкова много време не се бяхме виждали,че чак ми липсваше а попринцип тези на които помагам не ми липсват дори го помнех бегло,но не и Бран той винаги е бил най-добрия.
Отдръпнах се от него с една крачка и го погледнах в лицето.
Усмивка отново плъзна по лицето ми и отидох до дървото и се опрях на него.
-Хайде разказвай!-Засмях се и зачаках реакция.

Тя се приближи и ме прегърна.Тя беше най-добрата ми учителка която съм виждал.Научи ме на толкова много.
-Е,че и аз съм добре.-ухилих се аз.-А зависи какво искаш да ти разкажа.-ухилих се дяволито.-тя стоеше на дървото и се кикотеше.
-Трябва да уточниш.Мога да ти разкажа много неща.-започнах да увъртам аз,а тя започна да се кикоти още повече.Тя знаеше,че като почна да увъртам значи има нещо.Тя ме дръпна и седнахме на тревата.Аз се вгледах в дърветата и чаках да чуя това което тя иска да й разкажа.Ухилих се като дете и я погледнах.

-Хммм усещам,че има нещо.-Казах и се засмях.-Искам всичко,от деня в който се разделихме.-Повдигнах вежди два пъти и после погледнах небето.Беше толкова хубаво отново да го видя не се бяхме виждали толкова много време,че не помнех физиономията му.Но сега неговото лице беше пред мен и ме гледаше.Осъзнах,че отново съм се захванала да мисля а това никога не ми се е отдавало.
-Хей скоро има ревю ако искаш ела да гледаш...момичета по бельо.-Отново повдигнах вежди и пак се засмях.

П.П Сори загледах се в един клип :Д

-А,може би ще пропусна ревюто.Знаеш,че не бих отказал,но си имам приятелка от 10 години вече.-ухилих се аз,а тя ме зяпна като гръмната.
-Ами след като се разделихме 2 години по-късно се запознах с нея.Тя беше на 16.Взех я при мен и сега и двамата сме в бизнеса и вече 10 години сме неразделни.Колкото до работата вече притежавам 60% от трафика на оръжия.Което както знаеш ме прави доста влиятелен.-ухилих се аз дяволито.-Все пак го дължа и на теб ти ме научи на толкова много и ето ме сега мафиотски бос.Ами това е основно.За 10 години се издигнах значително.Сега ти разкажи нещо за себе си?-усмихнах се аз.

-Ами няма какво в фирмата в която съм Модел ме издигнаха на най-голяма степен.Сега съм един от Ангелите.-Ухилих се.
-Боже боже боже....ти си се задоволил с едно момиче???На кой свят сме за бога?-Засмях се и се усмихнах дяволито.
-И кое е това магическо момиче?-Попитах я смръщих вежди.Засмях се това си беше баш лигня,но за мен лигнята беше нещо обикновено Усетих нещо да ме лази погледн ах го и видях един паяк...мразех нещо да ме плаши.Изпищях и подскочих и с ръка замахнах и го махнах.

-Това магическо момиче се казва Настасия.Най-хубавото нещо което ми се е случвало през целият ми живот.Тя е невероятна,прекрасна.-ухилих й се аз.-Сега да не ми кажеш,че те е страх от паяци или просто се стресна?-попитах закачливо аз.
-Да де преди не бях такъв,но сега съм лудо влюбен и не мисля да се отказвам от нея.Знаеш ли трябва да ви запозная ще си паснете.-ухилих се игриво аз.-Знаеш ли щях да те питам но забравих.Да не си се объркала,че си дошла в гората?-ухилих се дяволито аз.

-Брани много добре знаеш,че ме е страх от всякакви малки животинки които могат да ме подразнят по някакъв начин.
-Сигурно щом казваш.-Настасия много странно име за пръв път го чувах вдигнах рамене и се замислих хмммм това момиче наистина трябваше да е като ангел за да може да завладее сърцето на този красавец пред мен.
Ухилих се явно и двамата много се усмихвахме,но това си бяхме ние Миранда и Брани.
Изпуках пръстите си мамка му взех го от сестра ми.
-Брани имам си сестричка май не съм ти казвала тя е до сущ като мен.

-Моля имаш си сестричка досущ като тебе.О това трябва да се види.-зяпнах като гръмнат,тя си има сестра и то близначка.-Сега ще ви бъркам.-засмях се аз.
-Искам да ми разкажеш всичко за нея.А и да не забравя я кажи ти не намери ли някой като за теб?..-ухилих се аз я тя ме удари по рамото.Знаех,че винаги избягва тази тема.-И този път няма да избягаш.-ухилих й се аз..

-Сега аз не съм важната искам да разбера всичко за нея...имаш ли снимка?Нещо нейно?Ще си паснем ли?Хубава ли е?Какъв е характера и?Ще ме обича ли ?-Засмях се на последното.
-Ами тя е много сладка има всичко мое тя е....нищо.-мислех да му кажа какво работи,но реших да си замълча.
Отново избягвах темата с момчетата винаги можех да я избегна.Ако я повдигнеше наново щях да го убия.

-Ти си много лоша.-направих сърдита физиономия и се засмях.-Ами да имам нейна снимка.Невероятно красива е.Ами попринцип е мил,добра и весела,но само когато е с любимите хора.С подчинените си тя е доста строга.Много трудно може да прости.Което означава,че може да те убие всеки един момент.Но ако трябва да съм честен ще се харесате.А до това дали ще те обикне не мога да съм сигурен.-ухилих се аз.
-Ето й нената снимка.--> http://www.wallpaperpimper.com/wallpaper/Female_Celebrity/Sophia_Bush/Sophia-Bush-1-96T58Q0BPK-1600x1200.jpg
-Как я виждаш,хубава е нали?

-Късметлия секси е.-Скръстих ръце и се засмях.
-Не съм лоша.-Подсмръкнах два пъти и една сълза се пророни от мен можех да плача когато си поискам.Поклатих глава и се ухилих.
-Ти ми действаш зле!-Отбелязах набързо и го погледнах намръщено.
С него винаги успявах да се разлигавя до такава степен,че тази "болест" ме държи със седмици.
Започнах да си тананикам една песничка и когато се усетих той ме гледаше.

-Сигурна ли си,че ти няма нищо?-попитах аз игриво.-И не аз ти действам лошо,а ти на мен госпожичке.-направих сериозна физиономия и скръстих ръце,а после и двамата избухнахме в смях.
-И няма да ти простя това измъкване от темата.Ти си знаеш за какво говоря.Ще ти го върна тъпкано.-засмях се аз.Тя си беше като малко момиченце.Но пък когато бях с нея винаги се забавлявахме.

-Хммм Брани,Брани Брани няма да можеш да ми го върнеш.-Поклатих глава и се засмях ехидно.
-Добре де добре...няма да ти кажа нищо...-Изкикотих се.
-Оххх значи добре няма момче в живота ми доволен ли си сега.-Казах натъжено и се намръщено.
-Имам си кон.-Засмях се и поех дъх.
-Пък може и да доведеш и Наси на ревюто.-Засмях се и го зяпнах.

-Ами не знам ще й предложа да дойдем.Знаеш ли Нас и ти ще станете много добри приятелки според мен.-изрекох тези думи и случайно съзрях любимата си.Станах и се затичах към нея.Сграбчих я,вдигнах я във въздуха и започнах да я целувам.Хванах я за ръката и я заведох при Миранда.
-Миранда,това е Настасия.Настасия това е Миранда.-те се усмихнаха една на друга и се здрависаха.

П.П. Надявам се да не пречи,че и Нас ще се включи.Така ще е по забавно.

Изведнъж Брани се затича на някъде и вдигна едно момиче във въздуха.Веднага съзрях лицето и и видях,че това е Наси.
-Приятно ми е.-Казах като дойдоха при мен и Брени ни представи.
Усмихнах се до уши и подадох ръката си към Настасе.
След малко щях да я попитам дали мога да я прекръстя.ПОгледнах я в очите и се усмихнах мило.

П.П Не Милото ми е добре дошло винаги.

Когато се запознавах видях изражението на Нас,знаех,че ревнува но поне се опитваше да го прикрие.Явно много ме обичаше за да ме ревнува чак толкова.
-Е момичета вече се познавате.Нас това е човекът който ми помогна да стана такъв какъвто съм днес и ето ме тук.Знаеш ли,че ако тя не ми беше помогнала сега нямаше да стоя тук с теб.-ухилих се дяволито.Нас ме удари и ме прегърна силно.-Знаеш,че просто се шегувам.-прегърнах я и я целунах по челото.
-Трябва да се по опознаете вие двете.Ще си допаднете сигурен съм.Е какво ще правим сега?-попитах като малко дете.И усмивката се плъзна по лицето ми.

-А не Брани недей така,спри да повтаряш,че аз съм причината ти да си тук и такива работи...то е вярно,но не бива постоянно да го натякваш.-ЗАсмях се и се усмихнах на Нас.Видях лицето и май изревнува.
-Ами не знам какво щеправим.-Изкикотих се тихичко и се огледах наоколо.
Дам на живо Настасия изглеждаше още по-хубава.Ухилих секато идиот.

-Уууу ама вие сте толкова сладки...Нас много съм лигава,но ще свикнеш щом той свикна...-Засмях се и ги погледнах бяха тооолкова сладки.
-Искам да ви изпапкам .-Засмях се пак и след това продължих.
-Ами да може да се разходим наистина е скучно.
Изкикотих се и след това видях как се гледат оооо бяха прекрасни като две влюбени гълъбчета.