Гранд хотел "Неаполинански нощи"

След като с Арианна се разделихме, след равностойния край на покер реших да намина покрая хотела, да видя какви са нещата тук. Тази вечер нямаше да се прибирам най-вероятно, щях да спя тук. След като половината персонал ме убеждаваше че всичко е наред и се убедих сама в това слязох до бара на хотела. Влязох все едно беше моя.. каква ирония, той беше мой, поне донякъде. СЕднах на едно от сепаретата, когато забелязах че не съм сама.
-Опа, не видях че е заето - казах. Толкова явно ми се беше доспало че две не виждах.

-След като предлагаш, пак ще заповядам - усмихнах се.
Като му хвърлих един обстоен поглед ми се стори че съм го виждала, само трябваше да се сетя откъде и цена нямаше да имам. После се представи.
-Катерина - представих се и аз и секунди по-късно се сетих откъде ми се струва познат.
-О, гледах последния мач, направо ги размазахте - казах с нескрита доза ентусиазъм. Май по-точен беше израза че зяпах половината от отбора, като на моменти прекалявах със зяпането по него, но по-добре звучеше че съм наблюдавала самия турнир.
-Бяхте страхотни - казах. През това време едната сервитьорка дойде.
-Знаеш Али, двойно с едно ледче - казах и си зачаках уискито.

-Да, да.. може да се каже - казах и за да не се разсмея отпих от уискито, което ми донесоха в най-подходящия момент. Всъщност бях фенка на секси типовете които играеха.
-Наздраве - казах и аз след него и чукнахме чашите си.
-Някой път трябвада ми покажеш няко трик - казах на шега и отпих от уискито. Истината беше, че аз съм абсолютно саката в сферата на баскетбола.

Когато си тръгна останах сама. Изпих си уискито почти на екс. 456.. щях да запомня, може би утре щеше да намина покрай въпросната стая. В първия момент се сетих как в училище на лагерите поръчвахме събуждане в четири и половина сутинта на някой от стаите, при положение че си бахме легнали в около два. Обленах се на сепарето и видях че до мен седи някакъв телефон. Сигурно беше негов. Взех го и тръгнах към въпросната стая. Потропах на вратата.
-Пак съм аз - казах когато отвори.
-Май си си изпуснал това - казах и показах телефона.

Прибрах се в стаята ,ама какво ми ставаше ,защо си тръгнах така,трябваше да я взема с мен.Да не би да очаквах да дойде ,какъв глупак бях.Взех си душ и малко главата ми се проясни.тогава чух почукване и чух гласът ѝ,отидох бързо да отворя.Вече се бях облякъл,за това не се притеснявах.Когато каза за телефонът ми ,го погледнах.
- Не Кат това не е моя телефон -казах и се засмях.
- Само за това ли дойде ?-запитах я и сякаш в този миг ,отново се опияних въпреки банята.Преди да успее да отговори я дръпнах вътре с едно бързо движение затворих вратата и я притиснах до нея ,целунах я диво и страстно.След малко я пуснах.
- Аз... извинявай-не знам... какво ми става ти си толкова готина ,а аз съм такъв ...-какво щях да кажа Дон Жуан ?
- нахален тип-казах ,ох това беше адски тъпо,очаквах всеки момент,да ми забие шамар.

О, супер, сега трябваше да ходя да го оставя на рецепцията и евентуално няой да си го потърси. Щях да си тръгна, може би му досаждах, но в този момент ме дръпна в стаята. Притисна ме до вратата и ме целуна толкова страстно, че забравих защо изобщо бях дошла тук. оставих ръце пред гърдите му, готова да го избутам, но въпреки че съзнанието ми казваше да го направя, аз упорито не исках да се вслушам в него.
-Има и къде къде по-нахални - казах с усмивка когато се дръпна, а аз само леко го хванах и го придърпах към мен. Прокарах ръка през косата си и се облегнах на вратата.

Не само ,че не ме зашлеви ,но и ме дръпна към себе си.
- Внимавай Катерина ,не ми е много силен ангела-казах предупредително и се вгледах в очите ѝ, толкова наситено кафяви,побъркваше ме ,винаги съм обичал тъмнооки момичета,може би защото моите бяха светли.
- Дай да си продължим разговора.Та каза че харесвах баскетбола.
Подадох и ръка и седнахме на дивана ,беше на крака дола в стаята ми и само на сантиметри,защо тогава се държах,като срамежлив девственик.

Седнахме на дивана и спомена за баскетбола.
-Харесвам баскетбола не са точните думи. Харесвам баскетболистите - казах и му намигнах, като се настаних удобно на дивана.
-Всъщност има някои много некадърни, които изобщо не харесвам - казах.
-Примерно.. има един Нейтън Скот май се казваше, аз целя по-добре от него - казах на шега и се засмях.

-Ако си търсиш боя кажи. Знам една кръчма където непременно ще те набият - казах и се засмях. После ме попита дали не ми е харесвал поне малко.
-Ммм.. мъничко - казах и се усмихнах. Добре де, друг е въпроса че седях лепната за телевизора когато имаше баскетболен мач, надявайки се че накрая на мача ще вземе да си свали скапаната тениска и ще позяпам плочките му. След малко ме целуна още веднъж, като и тази целувка беше също толково изпепеляваща като миналата.
-А може би наистина трябва да потърсиш причината в алкохола - казах като се позамислих. После отново се приближих и го целунах.

- Да може би трябва да отида там ,да ми влеят малко мозък-засмях се
- Не вината е в теб,ти си неустоима-тя отвърна на целувката ми.Взех го за покана и я притиснах към дивана.Целунах я още веднъж,след малко свалих блузата ѝ ,както и моята.
- Ако не го искаш,сега е времето ,да ме спреш.-казах и се усмихнах.

Скоро ме притисна към дивана докато е целуваше, а след малко вече бях и без блуза, както и той. Нещата явно отиваха в друга посока, далече от разговорите за баскетбол.
-Нейт.. - казах тихо.
-Недей - простенах. Цялото ми тяло крещеше да, но разумът ми казваше че не е правилно. Въпросът беше кое да послушам. Какво ми ставаше, аз не бях такава, бях дръзка и решителна, а сега обмислях това дали да му се отдам. След секунди се приближих несигурно към него и го целунах продължително.

-Самата аз не знам кое да послушам - казах тихо и объркано. Погледнах го, като погледът ми се спря на очите му. Известно време го гледах, докато накрая вече не бях толкова опиянена от него, че почти не слушах разсъдъка си, а именно че това не е правилно.
-Нейт, не ми се сърди - казах и леко сведох поглед. Чувствах се ужасно, бях го подвела с действията си, но аз наистина го исках до лудост, костваше ми толкова много да се правя на недостъпно момиче с характер, че това още повече ме караше да го желая.

Ако знаеше само колко го желаех още сега, но нещо ме спираше.. несигурност, предразсъдъци?! Взех блузата си, но все още не я бях облякла. В момента стоях и го гледах като пълна идиотка. Не можех да остана тук, ако си го позволя нямаше да издържа на изушението.Безумното и неконтролируемо желание ме разяждаше отвътре, борейки се с разсъдъка ми, който ми подсказваше да спра. Де да можех. Приближих се към него.
-Лека нощ - казах, като го прегърнах, а допирът на тялото му ми действаше неописуемо. Устните ми жадно потърсиха неговите.
-Нейт, желая те толкова, че ще полудея - казах му, като думите ми прозвучаха като тих стон.

-Ако не съм сигурна, щях да си тръгна - казах след малко. Отдавна блузата ми вече не беше върху мен, но неговата също. Спуснах ръцете си по тялото му и след малко отидох и седнах на дивана. Хвърлих му един приканващ поглед.
-По-сигурна не мога да бъда.

Тих стон се откъсна от устните ми, когато целувките ми покоряваха тялото ми, а заедно с него и части от душата ми. Оставих се напълно на ласките и целувките му. Знаеше точно какво иска и как да го получи, в действията му нямаше и капка колебание. Предвид това че бяхме в хотелска стя, мислех че ще имам чувството че някой камериерка всеки момент ще влезе, но това чувство не ме навести. Бях напълно отдадена на момента.

По всеки сантиметър от тялото ми се прокрадваха приятни тръпки на задоволство. Тихото ми стенание отново наруши тишината, когато той плъзна пръстите си в мен. Караше ме да копнея за него толкова силно, да го искам все повече и повече с всяка секунда. Вече не гледах на него като на готиния баскетболист от екрана, а като на такъв какъвто беше, един истински мъж, на който в момента не можех да се наситя и който желаех до припадък.

Цялото ми тяло се извиваше и трепереше от удоволствие, а стоновете ми огласяха стаята. Когато проникна в мен вече нищо друго не съществуваше, бяхме само аз и той. Ръцете ми проследиха тялото му, започвайки от гърдите му и продължавайки надолу. Накрая ги прокарах зад него по гърба му и го притиснах към мен и поредното сенание се изгуби измежду целудката. Усещах тялото му плътно до моето, което ме караше да полудея допълнително. Качих единия си крак на кръста му, като сякаш с всяка секунда го усещах все по-навътре в мен, карайки светът да се завърти около мен и нищо друго освен него да няма смисъл.

Дишах накъсано, като с всеки момент усещах как ме води към пълното удоволствие. Подлудяваше ме, бях задъхана и дишането ми беше накъсано. Беше невероятно, той беше невероятен. Усещах как му водеше към върха. Измърках от огромното удоволствие. Името му излезе от устните ми като стон, подсказващ колко ми харесва всичко, което прави с мен. След малко се преобърнах така че аз да съм върху него и го погледнах. Докато се струмях да се придържам към ритъма, който беше наложил се наведох и го целунах по врата, а после се изкачих и до устните му.

Той беше невероятени с всяко едно своя действие ме караше да полудея. Докато все още аз бях върху се възползвах максималко. Езикът и устните ми обходи цялото му тяло, докато нежно го галех. И изобщо не съжалявах, че си легнах с него още на първата нощ от запознанството ни. Не исках само да е последната, или пък по-лошо - първият и последен път когато го виждам. Вярно, беше ми минало през ума че съм поредната, жените се тълпяха около него, но в момента се чувствах единствена, въпреки да знам че греша.

Беше невероятно. След като свършвахме започвахме отново, докато накрая вече имах чувството че не мога повече. За пореден път тази вечер тялото ми почувства онази толкова сладка агония. Претърколих се до Нейт и се сгуших в него, като леко го галех. Подпрях брадичката си на гърдите му и го погледнах в очите. Думите бяха излишни, за да изразят онова което се четеше в погледа ми. Един въпрос напираше в мен.
-Сега предполагам следва частта, в която си тръгвам? - попитах го.

Усмихнах се. Пожела да му разкажа повече за себе си.
-Родена съм в Неапол. Имам братовчедка, както и брат, който мистериозно изчезна и не знам къ.. - говорех, докато по едно време телефонът ми иззвъня. Направих намусена физьономия, трябваше да вдигна. Когато приключих разговора изпуфтях отегчено.
-Ох омръзна ми. Госпожице Корлеоне, ще бъдете ли така добра да отидете еди къде си след еди колко си време. Та това не е въпрос, след като нямам право да кажа не - казах недоволно и станах от дивана, като тръгнах да се обличам.

-О, ами тогава.. може някой друг път да се видим - казах и когато вече бях напълно облечена си взех чантата. След минута телефонът ми отново иззвъня, аз само затворих и написах смс "ИДВАМ!!!". Толкова ме дразнеха с тези непрекъснати обаждания. Какво ли искаше Бендети, каза че ме чакал пред апартамента ми. Това добре, но за какво?!
-Между другото, нали поиска номера ми - казах и с красив, леко наклонен наляво почерк го написах на едно листче и му го подадох.
-В случай че ти потрябва - казах.