Малките тесни улички

Неапол е известен с малките си тесни улички.Където се продават съмнителни стоки и се предлагат всякакви услуги,срещу съответно заплащане.

Обичах работата си, но мразех, когато я вършех в малки и тесни улички. Поредното поръчано убийство,което ме бе накарало да се превъплатя в проститутка, за да мога да успея да достигна лесно до жертвата.
След като почтистих старателно, за да няма никакви грешки, закрачих напред. Познавах отлично всяка една малка уличка. Макар да бях тук от кратко време ми се бе отдала възможност да опозная целия град.
Вървях бавно, честно казано не ми се прибираше.
Достигнах до една от уличките и затърсих цигари из малката си чантичка. Как може да носех всичко друго, но не ѝ цигари?
Видях някакво момиче,дали щеше да има цигара?
Приближих се до нея.
-Здравей.. Имаш ли цигара? -Гласът ми прозвуча дрезгаво и дори плашещо.

Вървях безцелно из неаполитанските улички, а съмнителни типове ми предлагаха още по-съмнителни стоки. Намерили са човека, сякаш и аз не се занимавах с почти същото, но там бяха големите пари, а не като тези улични дилърчета. По едно време чух глас и се обърнах. Някакво момиче ми искаше цигара. Факт е, че ги спирах, при това успишно, но все още носех в себе си. Извадих кутийката от чантата си и й я подадох.
-Заповядай - казах.
Когато ми я върна си запали цигарата.
-Късмет е че още нося уж ги спирам - казах колкото да не настане тишина.

Запалих цигарата и дръпнах от нея, като се усмихнах доволно, когато видях как димът се издига нагоре и образува разни фигури.
-Наистина е късмет. -Съгласих се, като погледът ми мина по дилърчетата, които се разхождаха и изглежда търсеха следващия, който да се опитат да присрастят към своята стока. Бяха жалки. Моето семейство се занимаваше с почти всяка една лоша дейност в града, така че презирах тези малки твари, които не бяха достойни за етикета "дилър".
Огледах момичето на слабата светлина, изглеждаше симпатична. Погледнах я в очите и се усмихнах, като дръпнах наново.
-Какво правиш по тъмно из улиците?

-Разхождам се и оглеждам презрително тези жалки отрепки - отговорих на въпроса й с нескрита доза самочувствие, което понякога дори ми беше в излишък. Погледът ми се спря на един дилър, който идваше към нас. Погледнах го с поглед казващ "Разкарай се" и не си направи труда да се доближи повече.
-Не се запознахме.. - казах след малко на момичето.
-Аз съм Изабела Капоне - представих се след секунди, без да ме интересува какви неща се знае за Ал Капоне в Неапол, собствения му роден град. Аз засега успешно се прикривах, както и дядо ми беше правил дълги години.

-Капоне? -В гласът ми прозвуча лека изненада, усмихнах се и кимнах. -Значи ти си наследницата. Баща ми е споменавал няколко пъти вапата фамилия... Аз съм Натали Харпър Снейк.
Да, знаех, че и моето семейство беше доста известно, занимаваше се с какво ли не (естествено всичко бе напълно незаконно).
Отново дръпнах от цигарата.
Огледах мястото, беше си страховитичко за нормалните хора, но за нас-последователите на мафията, не беше кой знае какво.
На дали някой щеше да посмее да ме нападне, което си беше факт.

-Да, аз съм наследницата - казах и повдигнах рамене. Не бях това, на което дядо ми се е надявал, но имах завидни умения. Тя се представи с цялото си име, и трите. Е, вече беше късно да се поправя, а пък и Изабела Капоне звучеше по-кратко от Изабела Алфонсо ди Капоне, а и се казваше дначително по-бързо.
-Снейк?! - попитах или по-скоро повторих и се замислих. Звучеше ми пазнато, или просто се бърках. Не можех да се сетя откъде, затова спрях да мисля по този въпрос. Или беше някоя мафиотска фамилия, или Капоне са имали проблеми с тях, за да ми звучи познато.
-Таа.. какво е отношението ти към Капоне, за да знам какво да е моето към теб? - попитах я. Ако беше от враговете на фамилията, то тогава трябваше да знам, но пък аз и без това не се доверявах много на други хора освен на себе си.

-До колкото знам, семейството ми подхожда към уважение с твоето. Това автоматично прави и моето отнощение добро. -Обясних бавно, след което се усмихнах леко.
Баща ми беше споменал на няколко пъти колко добри отношения имал с тях.. Попринцип нямах навика да го слушам, но изглежда сега съм започмнила това по някаква незнайна за мен причина.
След още няколко дърпания, изгасих цигарата.
-Честно казано дори отношенията на фамилиите ни да са лоши, това нямаше да е проблем за мен; аз се разграничавам от баща ми напоследък, така че..
Нямаше смисъл да довършвам.

Кимнах с глава.
-Знам ли кой какво мисли. Толкова врагове на дядо ми съм срещала, които продължават да се занимават с мен, само защото съм Капоне. - козох. В което нямаше никакъв смисъл, така или иначе нямаше да си резчистят сметките с него, какво им трябваше да се замесват с мен.. а това всъщност нямаше да им донесе нищо добро.
-От Неапол ли си? - попитах я.

-От близо година съм тук. Семейството ми ме бе изправило на другия край на света, но работата ме принуди да се върна. А и скоро аз ще трябва да поема семейсния бизнес.
Усмихнах се с моята леко злобна усмивка, която всъщност бе израз на щастие и удоволствие. Нямах търпение да сритам няколко задника.
-Ако искаш да сриташ задника на няколко ми кажи. С удоволствие ще го направя.
Вдигнах рамене.

-Ами аз и сама мога, но ще го имам в предвид - казах и се зясмах.
Какъв ли и м беше семейният бизнес. Беше ми интересно но реших да не питам, не беше моя работа, въпреки че рано или късно щях да разбера, независимо дали тя ще ми каже или не.
-Познато ми е това за другия край на света - казах.
-Живеех известно време в Русия, преди отново да се завърна - довърших, без да споменавам защо съм отишла там.

-Явно политиката за децата на мафията е една и съща. -Вдигнах рамене и се усмихнах мило на девойката. Замлъкнах за кратко. -Не си те представях така. Рядко срещам земни наследници. Повечето са някакси надути. Не, че аз не съм, но напоследък дори децата на малките и незначителни фамилий претендират, че са нещо.. Или по-скоро някой.
Засмях се. Беше ми крайн интересно защо всеки си мислеше, че след като баща му е станал дилър и вече цялото семейство придобива популярност. При нас беше различно-не бяхме малки риби в морето, а същински китове и акули.

Усмихнах се.
-Държа се така, както другите с мен. Ти не се мислиш за нищо повече от мен, затова и аз смятам че сме равни и не е нужно да се изтъкваме или да се състезаваме чие самочувствие е по-голямо - казах и се засмях. В действителност с хора, които не ми бяха приятни се държах надменно и надуто, дори жестоко на моменти.
-А за малките и незначителни фамилии ми е пределно ясно. Много е дразнещо. - казах и завъртях очи. Затова някои малки фомилии бяха станали още по-малко малки, заради безграничното его на членовете..

Усмихнах се, харесваше ми как мисли това момиче.
-Знаеш ли,ние двете може да станем чудесни приятелки или смъртни врагове, заради нашето еднакво мислене.
Засмях се, като се огледах. Дилърчетата наблюдаваха, но стояха на страна. Едното пак понечи да дойде, но аз отворих чантата си, но аз дръпнах полата си нагоре, като на един жартиер бе закачено малко пистолетче. грабнах го и го уцелих точно в челото.
-Просто не знаете кога да спрете. -Казах подразнено.

-И като врагове и като приятелки ще си пасваме - казах. Когато гръмна дилърчето, другите ни наобиколиха. Но въпреки това изглеждаха оплашени, явно само се правеха на голямата работа. Подсмихнах се. Повдигнах потничето си и под колана на късата ми поличка извадих един пистолет.
-Давайте сладури, кой ще е първи? - попитах сочейки ги с пистолета и повтаряйки "Онче бонче..". Накрая се спрях на един от дилърчетата.
-Може би ти ще си първият смелчага - казах, а той седеше привидно спокойно. Насочих пистолета към него.
-Бум - казах по-силно и в този момент започнха да валят молби да не го убивам. Обичах да си играя..

Засмях се на реакцията на малките дилърчета, които уж искаха да се изявят като мъже.. Бавно закрачих към единия, като прокарах ръка от гръдния му кош до врата.
-Теб няма да те убия. -Засмях се, след което тръгнах обратно на мястото си, но се извъртях и го гръмнах в сърцето. -Излъгах.
Вдигнах рамене, след което всички се разбягаха.
-Май двама стигат за да се разпищят като момиченца. -Засмях се.

-Май стигат - казах и се засмях, но един от тях упорито продължаваше да седи на мястото си и по едно време извади пистолет.
-Не бързай сладък - казах му и насочих към него своя. Стояхме така известно време, все едно чакахме кой ще гръмне първи.
-Не ти ли дотяга - казах и го застрелях. Полицията скоро щеше да дойде.
-Аз мисля че е време да се махаме, пазя кариера на адвокатка.. - казах и се засмях, като си прибрах пистолета отново зад колана на поличката.

И аз прибрах моя патлак.
-А аз се водя модел. -Засмях се, след което се огледах. -На къде да тръгнем? Всъщност, къде искаш да идем?
Оправих полата си, след което минах с ръка през косата, за да се уверя, че не се е разрошила от лекия вятър.
Глупави дилърчета.

-Ако искаш да пием по кафе? - предложих й.
-Тези дилърчета ми действат като тежко приспивателно с жалките си опити да се правят на велики - казах и тръгнахме към колата й.
Беше ужасно досадно,точно си мислех, че ще стане нещо и те се разбягаха, като остана само един смелчага.. или не чак смелчага. Но на мен не ми трябваше много, за да гръмна някой, който ме дразни.