Площад "Неапол"

Бяха ме назначили тук и щом оставих дрехите си в наетата къща излязох из града. Трябваше да го опозная,тук обаче всички неаполитанци се оказаха ужасно малки. Не не не бях аз голям,те си бяха малки. Как ми се искаше всички да са като в Аляска. Да са високи,хората го гледаха странно извисявах се над тях.
Докато вървях по улиците,видях един голям площада. Спрях се за малко за да огледам,беше красиво.
Откопчах сакото си,защото ми беше много горещо.

Тръгнах към фондацията имаше доста работа и бях уморена,исках да се прибера,а най-прекия път бе през площада,най-мразех вечер да се прибирам от там,беше почти празно и можеше да се натъкна на кой ли не.В момента само се молех да не налетя на Брандън или на друг от хората му.Бях на средата когато видях как хората гледах а нещо,какво толкова привличаше вниманието им,когато го видях,беше адски висок мъж,нещо нетипично за градчето ни...Но го подминах,не исках да се спирам и без това ме познаваха не ми беше до фенове сега,а и той явно не обичаше да го зяпат. Докато обаче една тълпа момчета не ме забеляза и ме обгради за афтографи
-Моля ви момчета не днес! -опитах да се измъкна,но бяха настоятелни

Когато погледите изведнъж се преместиха някъде другаде и за миг си отдъхнах видях как едно момиче,опитваше да отблъсне малка тълпа от момчета и да остане на спокойствие. Но те бяха много упорите. Обърнах се към тях и казах:
-Когато дама ви каже,че не иска да я безпокойте трябва да я оставите намира!
Те се пообъркаха но бяха настоятелни,тогава хванах най-големия от тях,който не бе по голям от мен,за яката и го повдигнах,като го преместих,без да реагира:
-Хайде разраснете се живо живо!
Те тръгнаха,като я оставих. Усмихнах и се,като бях на път да си тръгна.

-Не не съм днес пристигнах,турист съм тук.
Не можех да и кажа,че съм агент,трябваше първо да я опозная,за да и кажа такова нещо. Не бях от тези хора,който след едно изречение знаеха да кажат веднага друго,така че се забавих:
-Няма защо не е никакъв проблем...
Преди да кажа нещо глупаво просто замлъкнах.

-Харис...
Поех малката и ръка,която можеше да се загуби. Изумих се на това докосване,обикновено не се здрависвах точно поради тази причина.
-Приятно ми е да се запознаем.
Дръпнах ръката си и я пъхнах в джоба на панталона:
-Да израстнал съм в студен климат и време и съм всичкнал на всякакви неща,така че тези хлапета не бяха проблем.
Но бях сигурен,че ако им претършувах джобовете щях да намеря,трева най-малко.

-Не обичам да пътувам,тук съм по служба.
Още се чудех да и кажа ли това което бях или просто да кажа някое нещо по близко до него:
-Държавна работа,трябва да постоя малко време тук.
Е не знаех дали е малко или много но си беше държавна работа. Дори не се наложи да лъжа. Имаше думи,който казани по по различен начин звучаха по друг начин/

-Всичко взето заедно.
Е може би вече не бях много военен но в случай на война щях да бъда отзован.
-А вие сте прекалено любопитна за известно момиче.
Продължавах да държа ръцете си в джобовете но ги държах по тази причина,че щях много да жестикулирам,а това за голям човек,бе ужасно заплашително.
-Но мисля,че това какво правя тук трябва да остане тайна.

Погледнах го сериозна,за момиче като мен знаех много за този свят в който живеех
-За известно момиче като мен хич не съм любопитна,просто познавам хората,налага ми се когато живея в подобен град
Трябвало да остане в тайна,ясно беше тук за да се внедри някъде
-С мен си в тайна

-Радвам се да го чуя.
Усмихнах се съвсем малко,като погледнах настани,беше ми малко неловко.
-Да ви оставям може да си имате някаква работа.
Аз нямах работа днес,единственото нещо,което трябваше да направя е просто да разузная града.

-Радвам се да помогна
Беше му неудобно виждаше се,поне това можех да разбера,но не и той,аз можех да играя
-Не ,нямам,прибирах се към къщи,но не ми пречи да ви покажа града
Признавах ,че нямаше да е лошо да имам познат полицай за всеки случай

-Да ще е хубаво някой,който познава града да ме разведе из него.
Приближих се малко по близо:
-Може после да ми покажете къде мога да хапна нещо.
Не бях сигурен обаче дали тази храна тук,щеше да ми е по вкуса. Американците сме свикнали на стекове на хубаво месо,а тук имаше някакви по различни неща.
-Ама Макдоналд има на всякъде.

-Значи късмет че се срещнахме,едва ли друг би ти предложил това без да се познавате
Той се доближи малко,леле беше огромен,не бях виждала мъж с подобен ръст,но беше и сладък.И гладен,но Макдоналдс не беше от любимите ми места дори не знаех има ли
-Признавам си не знам има ли тук

-Да,не че имам нещо против вашата кухня но няма ли голям,тележки с картофено пюре и зеленчуци не ми го хвали.
Погледнах я за миг,беше красиво момиче,и толкова малка и нежна. Ръцете ми започна да се поти,трябваше да се успокоя. С жени говорех,само по работа.
-Май бях прекалено груб,не исках да кажа,че кухнята тук е лоша но не съм свикнал.

Засмях се на думите му,не само той не харесваше нашата кухня,но и аз не знаех къде бихме могли да хапнем
-Това може да се уреди
Засмях се отднава и го погледнах ,изглеждаше нервен
-Значи не си само ти

Изведнъж бяхме преминали на ти и това беше някак хубаво.
-Ти го прие много добре но ако бяха обидили моята кухня така,както аз вашата до сега,щеше да е голям проблем.
Звъна изведнъж телефона и го вдигнах. Беше шефа ми искаше да знае дали съм пристигнал и утре къде да мина,даде няколко адреса. Затворих телефона:
-Извинявай по работа.

Да,може би ако бе обидил английска кухня,може би ,но не и Италианската
-Може ако считам това за родина,но не е така..аз не съм италианка,а англичанка
Той ме погледна странно,но това бе дълга история,тогава телефона звънна
-Няма проблем,оправи се ,аз ще резервирам маса

Звънах за да наема кола с добър и обновен джипиес. Който щеше да ми помогне поне малко в ориентацията,казаха,че ще я донесат на адрес и нямах проблеми. Прибрах телефона и се обърнах към нея:
-Може и да има нещо вкусно но аз това,което съм ял не ми допада.
Защо говорех постоянно за една и съща тема? Бях като някоя латерна:
-Не съм по разговорите.

Нае кола,явно задачата беше тежка и изискваше оборудване и джпиес
-Обещавам ,вкусно е , не е италианско,нищо ,че е в мол Италия
Явно темата за храната не му допадна или не знаеше какво друго да говори
-Нормално е ,аз също бях така,но да те разведрим,разкажи ми от къде си
Верно си бях любопитка , но и той не ми помагаше особено

-Аляска там съм роден по принцип но от 10 години живея в Ню Йорк.
Сега няколко месеца тук или може би седмици.
-Ами ти...
Бях забравил не беше типично за мен да питам:
-Каза,че не обичаш италианската кухня,значи си от някъде другаде?

Знаех си,че не беше от Европа,такива високи мъже виреят на студа.
-Там е доста студено, как се топлиш?
Дали имаше приятелка,явно не щом е приел да бъде тук а неопределено време
-Аз ли? Родена съм тук,но баща ми е англичанин,живях там до 14 годишна възраст,после ме пратиха отново тук
Говориш много Каролина
-Общо взето това ,а да живях и в Ел ей за малко

-Там е хубаво обичам да ходя на сърф там но не го правя често,защото понякога се случва дъската да не ме издържи.
Да кратко мълчание,за да осъзная каква тъпа глупост казах,за себе си. Погледнах я за момент,за да видя реакцията и и след това въздъхнах:
-Ами свикнал съм на студа от 15 годишен сечах дърва в гората. Това е единствения и най-добър начин да се прехраниш там.
Мразех да говоря за семейството си. Грижех се за тях и ги обичах но не обичах да споделям за тях.

Да беше хубаво,но не трая дълга,трябваше да се върна
-Да,за това сега съм заточена тук,не мога да си тръгна,а в Англия няма да се върна
Разприказвах се,докато той не каза за сърфа,да как ли дъската би го издържала,усмихнах се само на шегата
-Сигурно си обирал погледите там?
Ето това беше тъпо,не обърнах внимание на разказа за семейството,явно и за двамата не бе приятна тема

-Само в Аляска и на баскетболен мач не обирам погледите.
Мразех това,на много места ме знаеха,като великана. Нямах комплект за малоценост но не ми вървеше с жените:
-Но няма много полза от това...
Нямаше да кажа точно в какво точно не ми вървеше,мислех че тя можеше да разбере:
-Ама с работата ми си е много добре,всявам респект,като с феновете ти.

Съмнявам се да не обираше,но както и да е
-Едва ли това тяло не обира погледи,но щом казваш
Коя жена не би се загледала по този мъж и не би го пожелала..никоя,дори аз,но знаех как да се прикривам
-Значи съм наистина късметлийка ,че бе на близо,та ще те водя ли да хапнеш или предпочиташ домашно готвено?
И в мига в който го изрекох съжалих,кои канеше непознат на вечеря при първата среща

-Ами...-това беше странно предложение-предпочитам домашни ястия но е по добре да хапнем някъде навън.
Все пак я познавах бегло,а и аз не бързах да легна с нито една жена,защото понякога се отказваха още в началото:
-Не е точно до вниманието винаги се впечатляват но когато опре до нещо по сериозно...
Баси трябваше да спра да говоря за това преди да стане прекалено късно:
-Да да вървим...