Кафене на плажа

Заглавие: Кафене на плажа Вто Юни 14, 2011 11:13 pm

Тук може да изпиете кафе или хапнете нещо готово и да се наслаждавате на гледка към морето,да подушите мирисът му и да чуете плисъка на вълните.

Брой мнения : 185 Join date : 27.06.2011

Дълго ходех тук и там,за да огледам и да познавам града по добре. Загубих се няколко пъти но пък за сметка на това си бях доста издръжлив и свикнах с дългото ходене. Колата също бе много бърза и подвижна но не бе много за мен,беше много тясна. Стигнах до едно кафене не бях пил кафе и ми се искаше да пийна едно.
Видях една маса,като столовете бяха много малки,с мъчени се набутах в него,като щеше да се счупи. Не бях дебел,а просто голям. По дяволите...
Поръчах си едно кафе и се загледах в брега,беше хубаво местенце.

Покрай дългата и изтощителна мисия не успях да взема здравословното за мен, обичайно кафе с мляко. Веднага щом стъпих в Неапол се запътих към най-близкото кафене. Колкото и странно да звучеше, то се намираше на плажа.
Вътре беше приятно и тясно, но отвън.. Отвън беше друго, гледката бе невероятна и много вдъхновяваща. погледа ми се плъзгаше на всяка една заета маса. Навсякъде бяха насядали огромни жени със също толкова огромните си приятелки. Въздъхнах отчаяно и се запътих да си ходя, но тогава го видях. Стоеше сам и очевидно нямаше да има нищо против малко компания. Честно казано не ме интересуваше дори и да не искаше.
Настаних се срещу огромният мъж без дори да поискам заслужената си покана..
- Свободно ли е ? - попитах тихо вече оглеждайки менюто.

Брой мнения : 185 Join date : 27.06.2011

-Да нямам нищо против.
Отпих от кафето,което тукощо ми бе донесено. Кафето им бе много хубаво,ето от това разбираха много добре от хубаво направеното кафе. Момичето срещна срещу мен огледах я за миг но не прекалено вулгарно или пък натрапчиво. Беше хубаво момиче:
-Харисън приятно мие!
Казах аз все пак,бях учуден колко много хора говореха англиски и се разбирах почти идеялно. Не не бе нужно въобще да се напъвам да уча език.

Огледах менюто обстойно. Нямаше кой знае какво да оглеждам. Така или иначе вече бях избрала поръчката си. Отпуснах се върху столът и бавно затропах с пръсти по малката масичка. Погледнах мъжът, който очевидно се казваше Харисън. Беше меко казано огромен. Усмихнах се леко и подадох ръката си.
- Хайди. Да кажем, че и на мен ми е приятно. - подсмихнах се. Изглеждаше приятен мъж. Вероятно беше такъв, но нещо в него ме притесняваше. Това тяло беше постигнато чрез много, много тренировки, което ме водеше до мисълта, че е замесен в незаконен бизнес или просто е ченге.
- С какво се занимаваш, Харисън ? - попитах тихичко с лека усмивка.

Брой мнения : 185 Join date : 27.06.2011

-Хари,Хенри е прекалено далечно име за мен.
Оставих чашата,дори и чашата бе малка:
-Дошъл съм на почивка тук,обмислям да остана.
Не можех да кажа за какво точно бях тук,а и не трябваше да имам прекалено голямо доверие:
-Ами ти?-попитах аз-Ти тукашна ли си?
Загледах се в морето,рядко ми се даваше случай да го видя а тук в поредица от три дни успях един път да отида. Все друго беше да те пратят тук,макар и по работа.

Почивка значи. Присвих очите си недоверчиво. Очевидно не беше тук на почивка, но на кого му пукаше.. Докато все още поддържах историята със сервитьорката бях в пълна безопасност. Може би трябваше да започна с нещо по-забавно като стриптииз..
- Да. От тук съм, работя като сервитьорка. Скучна, но лесна професия. - обясних и погледнах сервитьорката, която се бе запътила към масата ни. Най-накрая се бе сетила да дойде. Погледнах я укорително и поръчах обичайното си. Тя записа поръчката и се втурна към кухнята.
- Разкажи ми за себе си. - подканих го разговорливо. Днес очевидно бях в добро настроение. Хари определено имаше честа да ме види в добрата ми светлина, което напоследък беше рядкост.

Брой мнения : 185 Join date : 27.06.2011

-Ами аз не обичам да говоря много за себе си. Идвам от САЩ и по точно от Аляска,най-студеното селце там,не че там има малко по топло. Близо е до границата с Канада.
Да малко география,която да ме отдалечи от това да говоря за проблемното си семейство.
-Последно бях в военна академия после поживях малко в Ню Йорк бизнес.
Бях убедителен може би не съвсем но все пак:
-Сега съм тук проучвам пазара.

Смръщих се. Очевидно лъжеше макар и да не разбирах защо. До преди малко повтаряше, че е тук на почивка, а сега, че оглежда пазара. Нямаше особена логика, но определено не беше ченге. По-скоро се занимаваше с дрога..
- В какво си се забъркал ? Наркотици, убийства, пласьорство на оръжия ? - попитах направо отпивайки от кафето си. Огледах го отново. Не ми се струваше като дилър. Беше прекалено висок и трениран. Вероятно пласираше оръжия като се имаше предвид здравата му хватка. Очевидно беше добър стрелец..

ПП извинявай за закъснението.. Rolling Eyes