Сините заливи

Заглавие: Сините заливи Вто Юни 14, 2011 11:08 pm

Сините заливи на Капри са пленяващи.Наречени са така,защото тук водата е с ясно изразен син цвят.Но истинският фаворит и най-доброто място е Пантелерия. Това малко вулканично островче, което е част от ботуша, привлича и приема целия моден елит на Италия всяко лято. Морските дарове, топлите извори, пастата и кристално чистото море – това е Пантелерия.

Заглавие: Re: Сините заливи Пон Юли 25, 2011 7:27 pm

След,като се върнах от Венеция избягах от Неапол,исках малко спокойствие и остров Капри, беше идеален за това.По това време все още имаше много туристи,но за знаех,усамотени места където да отида.За да мога да дам воля,на сълзите си.Болеше ме и страдах ,ужасно,нито ми беше до работа ,нито до забавление.Животът ми се бе обърнал,надолу с главата ,откакто Лукас се върна в него.Колкото и да не исках,да го призная,обичах го и страдах от неговата липса.Но и бях твърде наранена,за да го потърся и за да му го кажа,за да забравя и простя...

Заглавие: Re: Сините заливи Пон Юли 25, 2011 7:54 pm

Бях се върнал от Венеция и реших да избягам от забързания живот в центъра на Неапол и в "лицето" на остров Капри открих спасителен вариант, където да се отърва за малко от Неапол. Вървях с ръце в джобовете по плажа, разположен из прекрасните заливи. По едно време в далечината видях женска фигура. Колкото и далече да беше обаче, можех да позная че това е Арианна. Отидох тихо до нея без да ме усети и закрих очите и с ръце.

Заглавие: Re: Сините заливи Пон Юли 25, 2011 8:02 pm

Бях се отнесла отново,когато почувствах ,някой,който хвана очите ми.не знаех,приятел ли е или враг,но за всеки случай,го третирах,като второто,ако не беше щях да се извиня.Използвах инерцията му,както се беше навел и го преобърнах.Бързо скочих върху него и опрях пистолет в гърлото му.Като видях,че е Лукас,щях да припадна,ако ,само го бях наранила,щях да умра.Изправих се и му подадох ръка да стане.
- Не хубаво да ми се промъкваш в гръб,Лукас,знаеш го.-Погледнах го ,усмихваше ли се,нима всичко това му беше забавно,избухнах :
- Можех ,да те убия,не разбираш ли ? И какво по дяволите търсиш тук,пропътувах толкова километри,за да съм далече,как винаги ме намираш ?

Заглавие: Re: Сините заливи Пон Юли 25, 2011 8:09 pm

Уха, огнена както винаги.
-Ммм харесваш ми като се дърпаш - казах на шега и се усмихнах накриво.
Изправих се и седнах на една скала.
-Ами не знам, сътба може би. Но не те следя - казах и се загледах в кристално чистата вода, като погледа ми се спускаше по нея и стигаше чак до хоризонта, където си виждаше някакъв кораб, който явно отиваше към пристанището в Неапол.
-Как си Ари? - попитах я и отместих погледа си към нея.

Заглавие: Re: Сините заливи Пон Юли 25, 2011 8:45 pm

- Да бе съдба-изсумтях.
- Как ,да съм ,бях добре,преди да дойдеш-казах все още твърде ядосано.макар,че част от мен копнееше ,да е тук,да го докосвам и ръката ми,сякаш за да опровергае думите ми, се протегна и улови неговата.Като осъзнах,какво съм направила се отдръпнах,но той ме улови здраво и отказа ,да ме пусне.
- Не съм добре,това ли искаш да чуеш,въпреки ,че знам,че за нас няма шанс,че винаги ще сме на различни брегове ,ми липсваш.-казах тихо и една издайническа сълза,се отрони от очите ми.

Заглавие: Re: Сините заливи Пон Юли 25, 2011 9:46 pm

Полатих глава и я погледнах.
-Разбира се, че не исках да чуя това. Как изобщо си го помисли, не искам да чувам изобщо че не си добре - казах и стиснах ръката й леко. Отрони една сълза от красивите си очи. Сълза, за която аз бях виновен, ето затова се мразех около нея, защото я карах да е тъжна и да плаче, а тя не го заслужаваше. Инстинктивно протегнах ръка и избързах сълзата.
-Недей да плачеш. Колкото и да не искам да го кажа, ако не желаеш ще се махна още сега - казах, кято се надявах да не поиска това от мен, защото щеше да е трудно да го направя.

Заглавие: Re: Сините заливи Пон Юли 25, 2011 10:46 pm

- Не ,Лукас,не искам това,колко и болка ,да ми причинява близостта ти,ако си далеч,ще е десетократна.За това остани с мен и нека погледаме залеза.Красив е -казах,за да се разсея от мрачните мисли.Небето на запад се изпълваше с пурпурно и лилаво ,обичах залезите,отпуснах глава на рамото му,не способна ,повече да се боря,със себе си.Обичах го твърде много,за да остана безразлична за дълго време.Особено ,когато беше на дъх разстояние.

Заглавие: Re: Сините заливи Пон Юли 25, 2011 10:53 pm

Прегърнах я и я придърпах към мен. Погледнах я.
-Да, красиво е.. - казаха, като чак след тези думи погледнах към залеза.
-И залеза е красив - добавих след това и се усмихнах, докато спуснах ръката си и я хванах през кръста.
-Ако можех бих ти го подарил - казах и я погалих, като след малко се заиграх с един кичур от косата й.

Заглавие: Re: Сините заливи Пон Юли 25, 2011 11:54 pm

Той ме придърпа по-близо ,сърцето ми се разтуптя,като лудо.Усещах колко е горещ,дори през дрехите ,а на местата където се докосваше до кожата ми,изгарях.Исках го толкова силно,да е до мен ,завинаги.Толкова много ,че да се откажа от всичко ,което правех ?Но разсеях тази мисъл,набързо,не беше удобна.
- Ако можех бих ти подарила света и ти го знаеш ,но и на двама ни е не е нужно нищо ,друго,освен ...-замълчах какво да кажа,това беше невъзможно.Станах от прегръдката му и се отдалечих на няколко крачки.

Заглавие: Re: Сините заливи Вто Юли 26, 2011 12:18 am

-Освен единия на другия - довърших изречението както на мен ми изнасяше, а се надявах и на нея, макар че това беше невъзможно и точно заради това може би исках все повече да сме заедно. Все пак като казват, всичко забранено е сладко. В такъв случай тя беше смес от захарен памук и карамелизирана захар. След малко стана и се отдалечи. Не станах да я последвам, нека не се чувства притисната.

Заглавие: Re: Сините заливи Вто Юли 26, 2011 10:09 pm

Той не стана ,след мене,бях му благодарна,в момента,се борех,със себе си.Едната част от мен искаше да отрича,да казва,че повече няма да се поддаде,но другата мечтаеше,точно за обратното.Да се хвърли в прегръдките му и да го целува,докато му,секне дъхът.Не знаех,коя ще надделее,за това исках да съм по средата.Разумът ми викаше "Стой по далеч",а сърцето "Отиди при него".Борех се и за това предпочитах да стоя права.А,колко само го желаех,само аз си знаех.
- Така е ,нещо което,не можем да имаме-усмихнах се външно,но сърцето ми плачеше,при тези думи.

Заглавие: Re: Сините заливи Вто Юли 26, 2011 10:23 pm

Кимнах при думите й, но само аз си знаех колко ми бе трудно. Всъщност можехме, ако и двамата преглътнехме гордостта си и това какво върши другия.. в случая, че аз съм ФБР, а тя се занимава с редица незаконни дейности.
-А дали не можем? - станах и се приближих към нея, като я погалих нежно по бузата. Тя замлъкна и ме погледна, а аз само се отдръпнах леко.
-Спокойно, няма да правя повече нищо такова, което не желаеш - казах и погледнах към морето.

Заглавие: Re: Сините заливи Вто Юли 26, 2011 11:29 pm

- Да не желая ?-казах присмехулно.
- По дяволите ,Лукас,разбира се ,че желая и не само това искам да се стопя в ръцете ти...-В момента говореше сърцето и,нима разума беше загубил битката ?
- Но и двамата знаем,че не можем да се имаме,не и без да се нараним,след това.За това е по-добре,да спрем до тук ,може би някой ден,ще е различно...-кого заблуждавах,аз не желаех друг исках него и го исках сега.Извърнах се и устните и потърсиха неговите ,за една дълга целувка.Ето отново се бях поддала,без да мисля.

Заглавие: Re: Сините заливи Сря Юли 27, 2011 9:19 pm

Когато се обърна, за да ме целуне неусетно ръцете ми се спуснаха към талията й. След като малко ги задържах там, я прегърнах през кръста, придърпвайки я плътно към мен. Когато се отърсих от опияняващите целувка хванах ръцете й и леко се отдръпнах.
-Права си, не може после да не се нараним, затова може би е по-добре сега де спрем - казах с нежелание. Това го говорехе резумът ми, но сърцето изобщо не беше на неговото мнение.

Заглавие: Re: Сините заливи Сря Юли 27, 2011 10:01 pm

- Да,така е най-добре-казах с усмивка,макар,от вътре да се раздирах от рев.Отдръпнах се от него и погледнах към морето,особено по здрач,водата изглеждаше,като пламнала,поисках да се топна.За това отидох до края на пясъка,където вълните можеха ,да погалят стъпалата ми.
- Мисля,че все пак,не трябва да се избягваме,а да опитаме ,да запазим приятелството си,след като не можем любовта-казах и още щом изрекох тези думи,ме заболя,приятелство, за какво приятелство говорех,като изгарях по него и умирах,за да ме докосва и целува.

Заглавие: Re: Сините заливи Сря Юли 27, 2011 10:13 pm

При думата приятели направих недоволна физьономия. Та как можеше да сме приятели предвид това, че я желаех до болка, исках да се отдадем завинаги само един на друг, без нищо да не ентересува, сякаш света се върти само и единствено заради нас.
-Очакваш да ти бъда просто приятел? - попитах я и повдигнах вежди, като се приближих към нея.
-Това е невъзможно - казах направо без да овъртам и застанах зад нея, като леко я прегърнах.

Заглавие: Re: Сините заливи Сря Юли 27, 2011 10:59 pm

- Знам,на мен също ми е трудно-хванах ръцете му и ги обвих с моите.
- Но да си далеч и повече да не те видя,ще ми носи повече болка,така поне ще си наблизо,ще мога да те виждам,да те докосвам тайно и да си мечтая,как един ден това ще се промени-казах с усмивка.Знаех,че това ас глупави мечти,но в момента се нуждаех дори от нещо глупаво,като това.За да мога да издържа.Обърнах се с лице към него.
- По-добре това ,от колкото да нямаме нищо,общо и да сме далеч един от друг-казах и нежно погалих лицето му.Очите му ме изпиваха,исках да се удавя в тях,но не можех...

Заглавие: Re: Сините заливи Сря Юли 27, 2011 11:10 pm

Усмихнах се на думите й. Дали някой ден мечтите не можеше да се превърнат в реалност. Засега това не изглеждаше сякаш ще се случи, но надеждата умира последна, а в мен определено се таяха доста надежди за това. Обърна се и прокара ръката си по лицето ми. Усмихнах й се, като не я изпусках от очи. Дръпнах я към мен и я прегърнах, като за известна време просто стояхме така и сякаш всичко, което искахме да се кажем се усещаше във въздуха.
-Знаеш, че въпреки всичко те обичам - казах й.

Заглавие: Re: Сините заливи Чет Юли 28, 2011 12:55 am

- Аз също-казах
- И това,няма да се промени,без значение ,колко ме нараняваш-казах и го прегърнах по-силно,да го чувствам толкова близо,че да гори и дразни кожата ми,се беше превърнало в необходимост.Слънцето се ,беше отдавна скрило,красивия залез,беше избледнял.Но ние бяхме още тук и се прегръщахме,сякаш,ако се пуснехме,ще се загубим и този път,ще е завинаги...

Заглавие: Re: Сините заливи Чет Юли 28, 2011 8:22 pm

Кимнах без да казвам нищо и погледнах към хоризонта, където все още имаше леки признаци че слънцето скоро е залязло.
-Дали не трябва просто да се откажем от всичко и да изчезнем някъде - казах, като в момента не знаех какво говоря.
-Аз да напусна ФБР, ти да спреш с незаконните сделки.. - продължавах да говоря, докато я бях прегърнал.

Заглавие: Re: Сините заливи Чет Юли 28, 2011 9:48 pm

- Би било хубаво,но знаеш ,че не можем,поне не за винаги.Но бих се радвала,на известно време само с теб.Вземи си отпуск и нека заминем,далеч от Неапол,някъде където да сме само двамата и любовта ни-казах и хванах ръцете му,погледнах,ако им откажеше,това,щеше да е края.Загледах се във вълните,не исках да го гледам в очите и да види молбата в моите,трябваше сам да вземе решение.
- Това е най-доброто което мога да ти предложа-казах и наистина бе така,а исках да му дам много повече.

Заглавие: Re: Сините заливи Пет Юли 29, 2011 10:47 pm

-Това е единственото, което трябва да ми предлажиш, за да се съглася - казах. След малко извадих телефона от дънките си и го метнах към морето, като падна някъде сред вълните.
-Взех си отпуска - казах и в следващия момент я целунах.
-Само реши къде и кога ще заминем - казах и се загледах към водата, където бях метнал телефона, вече най-вероятно се срещаше с дъното.

Заглавие: Re: Сините заливи Пет Юли 29, 2011 10:57 pm

Не можех да повярвам,той метна телефона си.
- Какви ги вършиш ,бе човек ?-казах смаяна.Но когато усетих устните му върху своите забравих,къде се намирам.Като ме пусна отново можех да мисля.
- Луд си,да знаеш,но после трябва да си купуваш нов телефон.Но тази твоя лудост май е заразна,хвърлих и аз моя,нищо че бе последен модел на "Армани" с инкрустирани диаманти.Щях,да си купя друг.
- Нека тръгнем сега ,без дрехи или друг багаж,няма да ни трябват.Където кажеш,Вегас,Перу,Дубай или дори Сибир,светът е наш изборът твой.Избери скъпи,но където и да е ,щом съм с теб мястото няма значение.

Заглавие: Re: Сините заливи Пет Юли 29, 2011 11:28 pm

Започна да говори за теефона.
-Един телефон.. просто пари. Ще си взема друг - казах и се усмихнах. Телефонът не беше важен, можех да карам и без него. А трябваше да направя нещо, за да се отърва от обажданията, с които щяха да ме залеят, след като за незнаен период от време не отида на работа. Все пак един отдел оставаше без да има кой до го ръководи.
-Не, реши ти.. за мен няма никакво значение - казах и се усмихнах.

Заглавие: Re: Сините заливи Съб Юли 30, 2011 12:15 am

- Е,щом така искаш,отдавна не съм ходила в Дубай,знаеш ,че там е моят втори дом,имам си замък в пустинята -казах с усмивка,на близо има оазис,ще се радвам,да дойдеш с мен.В момента е празен,татко е на ежегодната си обиколка по света.И ще е само за нас,ако си съгласен-усмихнах се.Опитах си да си представя суровата ,но толкова красива пустиня и моето замъче,един оазис сред тонова пясък.Да беше великолепно ,но той можеше ида поиска друго.Но ако щеше и на луната за ме отведе,не ме интересуваше.

Заглавие: Re: Сините заливи Съб Юли 30, 2011 8:47 pm

Докато не спомена за Дубай, тотално бях забравил този част, че това й е като втори дом. Просто в момента нищо не ми се струваше толкова значимо, че да здълбавам в мисли, вместо да се насладя на моментите, които можехме да прекараме заедно.
-Знаеш ли.. съгласен съм - казах и се усмихнах.
-Нека отидем там.. надалеч оттук, без никой да не притеснява. Откъснати от всичко и всички - продължавах да говоря, като идеята ми се струваше все по-добра.

Заглавие: Re: Сините заливи Съб Юли 30, 2011 9:17 pm

- Добре,толкова се радвам,че се съгласи е тръгваме ли.Сега ще се обадя за частния самолет - и изведнъж се усетих,че бях изхвърлила телефона си ,също ,като него.
- Явно ще трябва да пътуваме ,като обикновени пътници-казах с усмивка.След което бързо ,се изнесохме от плажа и отидохме в до пристанището ,от където взехме малко корапче,до Неапол,където щяхме да хванем самолет за Дубай.