Скалите близо до водата

Скалите на високи и остри,а вълните се разбиват ,с оглушителен тътен в тях.Всичко това е една изключителна гледка.

Илязох навън с колата. Карах толкова бързо, че неусетно стигнах до скалите. Паркирах наблизо и слязох. Няколко крачки и се озовах до водата. Виждаше се как се плискат вълните по скалите. Капчици чак се отделяха и попадаха по лицето ми от време на време. Бях леко уморена от работата си и сега ми се полагаше малко почивка. Седнах на една от скалите и като събух обувките си. Потопих краката си във водата и усетих, че бе приятна на допир. Нито студена нито топла прекалено. Идеалан бе. Слънчето, което се подаваше зад скалите беше много красиво. Лъчите му те огряваха и ставаше още по хубаво изживяването да седиш тук и да си цопаш краката.
Мина време от както седях така. По някое време чух стъпки наоколо. Не бях вече сама. Някой беше дошъл. Като се обърнах видях едно момиче, което се приближаваше насам. Извадих една цигара от кутията, която държах в джоба си, и запалих. Дръпнах и след като изпуснах въздуха казах.
- Здравей! - и пак дръпнах от цигарата си.

Брой мнения : 6 Join date : 18.06.2011

Честно да си призная, не обичах много много да се разхождам. Може би това се дължеше и на факта, че или постоянно учех, или се занимавах с бизнеса. Напоследък, повече обръщах внимание на първото, защото, съгласете се, медицината не е лесна наука. Имах страшно много работа и около бизнеса. Сега с баща ми се занимавахме с нови сделки за внасяне на хероин в Канада. Точно в тези сделки трябваше да бъдем много внимателни и всичко да бъде изпълнено прецизно и много точно.
Стоях в голямата си стая в имението ни, над учебника по Физиология, когато изведнъж се реших, че трябва да отида някъде, на свеж въздух и прохлада. Притичах през цялата къща, отидох до гаража и извадих червения си Астън Мартин. Знаех точно къде искам да отида - на скалите до морето. Там почти винаги няма хора и можеш спокойно да се усамотиш с мислите си. Пък и времето беше горещо, така че едно разхлаждане на краката щеше да ми бъде добре дошло.
Не карах дълго, преди да пристигна на скалите. Слънцето напичаше камъните и се отразяваше във водата. Беше перфектно за летния следобед. Внимателно слязох, като се придържах за няколко големи камъка. Когато вече се намирах на метър-два от водата, видях, че не съм сама. Напук на очакванията ми, до водата се намираше друго момиче, което тъкмо беше запалило цигара.
- Здравей! - поздрави ме тя учтиво.
- Здравей - отвърнах и аз.
Малко социална комуникация щеше да ми се отрази добре. Напоследък нямах време за приятелите си, но май бе време да започна да създавам нови.
- И ти ли си тук да се поохладиш малко и да се порадваш на хубавия ден?? - попитах аз и се засмях.

Поклатих краката си във водата като тя се поразплиска. Наистина тук цареше прожлада покрай водата. Не можеше да кажеш, че не е прохладно. Момичето отвърна на поздрава ми. Презповечето време бях човечна, но като изневиделица ми се сменяше настроението и ставах като бушуващ океан. Сега ми се искаше малко почивка, а дори това че не съм сама вече не ми пречеше да си релаксирам тук.
- Разбира се. Какво друго да се прави сега? Доста си е топличко, но тук е чудесно. - отвърнах на въпроса й като след това дръпнах от цигарата.
Ах, този мой порок. Май в скоро време намаше да мога да ги спра. Колкото и да се опитвах никога не можех да ги спра цигарите. Все се свръщах назад.
- Така като те гледам ми се струваш леко изморена. Сигурно деняти ти е бил напрегнат като моя. - пак поразклатих крака като този път се разхвърча вода настрани.
Мина известно време и телефона ми изпищя. Отворих го и видях, че имам съобщение. Имах важна работа да свърша точно сега. И то не каква да е, а свързана с доставка на едни наркотици. Беше важна работа за мен и за това трябваше да се изнижа макар, че дори не можехме да се запознаем с това момиче.
- Ще ме извиниш, но имам неотложна работа. - изправих се и побързах да стигна до колата си.
Качих се вътре и потеглих бързо на където бе срещата.

Минаха седмици от последното ми излизане в града.Предишната нощ се върнах от снимките на новата си реклама,а през цялото време не спирах да мисля за срещата си с полицая,тръгна си така бързо както се бе появил.Днес се върнах на плажа,но имах нужда да се скрия от всичко и всички,за това отидох да скалите,свих се до една и се замислих за Брандън , за целувката ,бях се свила до скалата когато чух шум от кола!

Брой мнения : 185 Join date : 27.06.2011

Карах покрай плажа,когато видях едно познато момиче. Още в гърба можех да я позная. Спрях колата и излязох от нея,като се запътих към Каролина. Приближих се клекнах до нея и се усмихнах:
-Здравей как си?
Бях с бял костюм и не исках да сядам до нея на скалата.
-Отдавна не съм те виждал,да не би нещо да ми се обиди?

От колата излезе именно той-Харис.Приближи се до мен в бял костюм и приклекна
-Здравей,добре съм,ами ти?
Явно още не го бяха отзовали от града което бе добре ,но пък и може би беше прав ,че не бива да допускаме да се случи нещо между нас
-Не,няма защо да ти се обиждам,бях извън града,ти все още си в града?

Брой мнения : 185 Join date : 27.06.2011

-Да,ще остана доста дълго тук поне 2 години. А след това мога сам да реша дали да се върна.
Оказа се,че тук съм много полезен и ми удължиха пребиваването тук.
-Трябва да ми помогнеш искам да си намеря къща или някъде където да живея,защото хотела,ще ми излезе прекалено скъп.
Казах аз като се усмихнах,а и се надявах да се получи така,защото ми се искаше да я опозная.

Когато ми каза ,че ще остане поне 2 години,а и може да се върне очите ми блеснаха със сигурност,нещо в мен трепна,но не исках да се издавам
-Защо би се върнал тук ?
Тогава каза,че иска да му помогна да си намери къщо,можеше да остане при мен,но знаех че няма да се съгласи,но пък не ми пречеше да опитам
-Остани при мен,къщата е огромна и съм сама,бъди ми гост?

Брой мнения : 185 Join date : 27.06.2011

Е,не очаквах да ми предложи да остана при нея,но пък ми хареса тази идея,да съм при нея:
-Стига да не ти преча съм съгласен и ще си плащам наем,колкото определиш.
Трябваше да изглеждам,че не съм чак толкова готов на този отговор,за да не си помисли,че съм някой маниак:
-Трябва да ми покажеш пътя до там.

Да ми пречи?Невъзможно беше и се зарадвах когато сесъгласи,а с наема щяхме да се оправим много лесно
-Не би могъл да ми пречиш,сама съм и няма да ми е скучно ако си тамще имаш слугиня ,басейн и какво ли още не
За наема още нямаше да говоря,но с удоволствие още сега бих го отвела у дома
-Веднага ли?Тук е толкова красиво и ...спокойно
Изправих се и се доближих до него

Брой мнения : 185 Join date : 27.06.2011

-Да,ако искаш!
Показах колата ми,черен опел,пуснах да се отключи и казах:
-Заповядай,ти ще ме упътиш на къде да карам.
Отворих и вратата да влезе и затворих,когато влезе и аз се качих след това,запалих и тръгнахме към дома и.