Централният плаж

Реших да отида на плаж,времето беше много хубаво и реших да се възползвам от хубавото време. За това взех чантата с плажните неща. Сложих си хавлията,съблякох се по бански и се намазах с плажно маслко. Бях бяла,като сиренце типична неаполитанка.
Обърнах се по гръб и се загледах в едно модно списание. Набелязвах какво да си купя след обяд,като се върна от плажа.
Звъна телефона беше една колежка искаше ми записките. Казах да си ги вземе от къщата,на бюрото са и икономката,ще и ги даде. Затворих и отлистих на следващата страница.

Времето беше много хубаво а в къщи нямаше какво да се прави реших да се поразходя до плажа обух си шортите и излязох.Започнах да тичам бях запуснал тренировките наскоро.Скоро стигнах и плажа видях едно момиче да седи само и да чете някакв списание.Отидох до нея и я попитах:
-Извинете може ли да седна до вас?-Нямаше други места наоколо беше препълнено с хора.
Усмихнах се чаровно и зачаках отговор.

В първия момент не осъзнах какво ме пита,защото бе много сладък,после казах едно стеснително:
-Да може...
Като се съсредоточих да гледам списанието но не ми се получи особено. Притесних се от неговото присъствие. Беше странно до мен да стой момче,не че бях обратна,бога ми не но това беше странно. Опитвах се да се прикрия с списанието или да се направя на много заинтригована.

-Няма от какво да се притесняваш не хапя....много.-Засмях се и се се излегнах на хавлията си като се загледах в небето в никакъв случай нямаше да погледна слънцето не исках да се разкихам пред дамата.
-Аз съм Джейк..приятно ми е.-Казах като подадох ръката си към нея.
-А дамата която седи до мен е..?-Попитах и се усмихнах чаровно.
Беше хубава млада дама не беше стара давам и 18-19 години.

-Паула приятно ми е.
Държах още списанието,като се здрависах с него. Беше силен,красив и чаровен. Не знаех дали е добър но се надявах да е такъв,защото бях уязвима,бях по бански и бюста ми бе доста голям,като за толкова малко момиче като мен. Дръпнах ръката си и казах:
-Хубаво е времето...
Е беше тъпо но само за това се сетих.

Имаше много хубав смях,а очите му блестяха. Обърнах се и се изправих,като погледнах към морето,беше много хубаво и сякаш те примамваше да се топнеш:
-Мерси за комплимента!
Казах аз тихичко и го погледнах,а той беше невероятно силен.
-Често ли идваш тук или просто се възползваш от времето.
Ставах по разговорлива.

-Не,най-често уча,уча Социални дейности...
Или харча на татко парите но реших да не му казвам това,за да не ме помисли за някоя глупава глезла. Отново се изчервих от комплимента му не бях свикнала,не бях но тези не бяха,за да ми се подмажат,а бяха искрени.
-А и съм много бяла за чест посетител.
Обърнах се към него и се усмихнах:
-Влиза ли ти се в водата?

Тръгнахме по централния плаж нямаше много хора,защото бе почти залез. Бях я хванал за ръката не я стисках силно но пък си я дръжах:
-Хубаво е тук,ще взема да остана за по дълго тук.
Казах аз и я погледнах:
-Стига ти да ме искаш още обаче.

Погледнах я бях учуден но и много радостен от това което чух. Тя не искаше да ме пусне:
-Ау,щом не ме пускаш няма.
Всички ни гледаха,малкото хора,който бяха тук,я гледаха и се чудеха сигурно,защо е с този великан. Усмихнах се защото тя си бе моя и не ме засягаше,какво си мислят те:
-Нали няма да си по бански?
Попитах аз любопитно,защото ако беше,щях да гледам на кръв,всеки който се доближи до нея.

-И аз също няма да се съглася!
Казах и я погледнах,а веждите ми потрепнаха:
-Само жени могат да те пипат,ако си по бански.
И пак не бе гаранция,че няма да ревнувам до смърт:
-Няма да правя нищо но погледа ми,ще бъде смъртоносен,а и а това не нося пистолет,да не стане някоя беля.

-Ръцете ми са доста бързо...
Засмях,се защото исках да пробудя нейната фантазия:
-Така си е мила моя...
Хванах я за ръста и я отлепих от пясъка,тя се засмя и я пуснах:
-Мога да те нося на ръце и още две деца на раменете.
Това беше някакъв странен намек.

-Да но пък не ми пречи да си мечтая нали. За теб е рано но не знам дали ти знаеш но съм на 27 и при мен вече си е в реда на нещата.
Така си беше,не я насилвах да го правим сега наистина бе много рано:
-Не те насилвам любима,когато му дойде времето и това,ще се случи,просто обичам да си мечтая.
Бях един пораснал мечтател,беше ми хубаво да планирам бъдещето свързано с нея.

Целунах я по челото,а после по устните и казах:
-Добре мила моя,ще пусна документи,че оставам тук,а когато решиш,ще го направим.
Е,преди това исках да свърша няколко неща:
-Трябва да отидем да видим майка ми,ако можеш да пътуваш поне за една седмица. Тя е в санаториум за душевно болни но не е агресивна,просто не говори,гледа усмихва ми се но не говори,радва се да ме види но само толкова.
Признавах и нещо от живота си:
-Може и баща ми да видиш той вече не е агресивен,той вече е прекалено отчаян и се прави на примерен.

-Грижат се за тях в Маями има един много хубав санаториум,познавам хората там и се грижат добре за майка ми. Татко се справя сам,само има един помощник,помага му да му изчисти и наготви. Той все още е в Аляска.
Погледнах я само за момент,а после на пред.
-Баща ми беше дървосекач и ни издържаше,живяхме добре но се случи инцидент,едно дърво пада върху краката му и не можеше да ходи. На 16 станах и аз дървосекач,за да издържам семейството,мама нямаше занаят и от време на време шиеше. Една вечер влиза един крадец и напада майка ми. Пред очите на баща ми майка ми била изнасилена,той не можел да направи нищо,защото не можел да се добере да я спаси. Когато се прибрах бях ужасен меко казано. Майка престоя много дълго в болница,беше пребита почти до смърт. Когато се събуди не искаше да говори,галеше ме прегръщаше ме но не искаше да ми говори. След тази ужас татко се пропи,посягаше да ме бие и избягах. Започнах да работя всичко за което ми даваха пари. След това станах полицай кандидаствах и лека полека си проправих път. Когато станах агент,разбрах че са го приели в болница с вернодробна криза,начални фаза на цироза. Не трябваше да пие и спря,за това и наех човек да го гледа по едър и здрав мъж за да не му противоречи. Наблюдава го да не посегне пак. Иска ми се само ако остана тук да преместя майка ми тук,за да мога да я виждам по често. Ако проговори,ще видиш колко мила и добра жена е.

Преминах с ръка по лицето и,косата и,като я целунах:
-Радвам се че ме подкрепяш и,че ще ми помогнеш да я приберем тук. Не искам да я оставям,тя ми е майка и ми е дала живот,грижила се е за мен и не мога да я оставя. Можела е дори да няма деца,зимата в Аляска са много сурови за дете или за бебе. Но ме е обичала и ме е искала. Но баща ми ще живее в Аляска той е свикнал там,а и майка ми не го поглежда не могат да са заедно на едно място. Плаши се от него.
Притисках я до мен и я целунах:
-Хайде ще закаснеем.

Засмях се защото определено ми стана смешно когато каза,че ще я почакат малко. А, и не само искаше да доведе майка ми тук:
-Добре радвам се,че се съгласи да се грижим за нея.
Целунах я с една благодарствена целувка и казах:
-Ще видим кое е най-добрия санаториум и ще я приберем,ако не намерим имението е голямо все някой може да се грижи за нея,а и ще я виждаме по често може да проговори.

-Супер тя не е бурна не създава проблеми,просто трябва някой да и чете да и говори,за да може да проговори.
Погалих лицето и,целунах я нежно:
-Мила моя,радвам се много,че се съгласи да я приберем,тя е много значима за мен.

-Добре мила!
Хукнахме към мястото на снимките,като вече я чакаха да почнат. Трябваше да се облече и да я гримират. Малко ме гледаха странно не очакваха явно такова момче да е с нея. Не им обърнах внимание. Гледах само нея и само тя ме интересуваше.

Гледах я как се снима,беше много красива не откъснах поглед,тя ме гледаше бях застанал зад фотографа и снимките и изглеждаха още по реални. Когато се доближи до мен фотографа се обърна към на с и ни щракана. Аз го погледнах странно. Това пък защо беше:
-Върнете се но двамата,приятел знаеш ли че си много фотогеничен?
Премигнах на парцали,тоя май се бе чалнал:
-А не не няма да стане.
Той показа пред него и каза:
-Спокойно няма да ги издам никъде искам само да ви снимам,ще ви остане за спомен после. Но и двамата сте перфектната двойка за снимане. Само я вдигни малко. Качете я на токчета!

-Ема той е великан нека ви хвана хубаво двамата! ТОКЧЕТА!
Изкрещя,и мигом бяха донесени токчетата,който тя обу но малко се клатеше,бяха прекалено големи. Улових я,сега бе малко по нависоко и чувството бе малко странно:
-Дръж я върлино...
Погледнах го кръвно но я улових,нямаше за нищо на света да я оставя да падне.
-Хайде Кар отпусни се през всичките снимки гледаше към него с онзи любовен поглед,погледни го той е до теб.

Засмях се,фотографа бе луд. Хванах едната и обувка,като се усмихнах:
-Не права си не ги обувай,така си ми много по-добре!
Но докато се гледахме влюбено той ни щракна и каза:
-Ето това исках!
Засмя се той като се наведох да я целуна и той пак щракна,погледнах го строго и казах:
-Ей,лудако спри се малко!
Той само вдигна рамене и каза:
-Вдигни я грамадо!
Вдигнах я но не за да му угодя,а за да я накарам да се усмихне.

-Правя го само и единствено заради теб.
Намигнах и той си щракаше и казваше нещо от време на време,а мен ми беше приятно да я държа беше лека като едно малко перце.
-Но иначе бих го поступал. Мразя да ме наричат грамада,аз съм само 1,99 .
Мразех хората да ме закачат за ръста.

-Непременно!
Каза той като сложи капачката на обектива. Целунах я бързо поврата и казах:
-Гримьорната ти свободна ли е,да ти се порадвам още малко така,моя малка фото звездичке?
Казах аз мило,като минавайки през слабия Ник,му тупнах една здрава братска от която му излезе въздуха и си глътна езика:
-Добре се справи скенджа!
Казах му аз той ме погледна не можеше да реагира,а и май не искаше. Усетил мечешката ми лапа,май повече нямаше да иска да се закачи.

-Ами да кажем че,ако ми е направил нещо с един удар няма да изкарам само въздуха му през носа.
Засмях се,ключалката бе разбита,това от моя нюх бе малко съмнително. Присегнах се и я отворих но не беше сигурно дали някога ще се заключи,ако не се затисне от вътре.
-Нека аз да вляза пръв.
Хванах я за ръката и влязох вътре.

Всичко бе една голяма каша,всичко бе преобърнато:
-По дяволите,кой е сътворил това?
Притиснах я към мен и казах:
-Имаш ли врагове,някой да не би,не знам... Да не си намесена в нещо?
Премигнах не бе обвинително,а по скоро загрижено.

Застанах пред нея,винаги бях срещу коршумите:
-Ти кой си ?
Озъбих се,бях приклещен и без пистолет,иначе щях да го гръмна. Можех да извикам подкрепление само с натискането на един бутон от телефона:
-Свали пистолета иначе,ще пострадаш.
Крие Кар зад гърба си,нямаше да позволя да и се случи нещо.

Да говорим,по дяволите никога повече няма да се разделям с пистолета си. Мамка му никога не се бях дънел така кардинално. А,и по дяволите от къде знаеше,че съм ченге. По дяволите! Не спирах да си повтарям на ум.
-Какво има да ти дава?
Попитах аз,като го погледнах и я скрих зад мен.