Доковете

Заглавие: Доковете Вто Юни 14, 2011 10:37 pm

Доковете винаги кипят от работещи рибари и персонала на корабите ,през денят .А нощно време се използват от Мафията ,за сделките по вода.

Заглавие: Re: Доковете Пон Авг 01, 2011 7:23 am

Както винаги му се обадиха. Както винаги извикаха Брандън... както винаги ме остави, заради работата му... заради работата ни.
Огледах се. Седях на дока вече половин час. Исках някой да се появи. Имах нужда, Брандън да се появи. Но уви... беше на някакво съвещание... или пък беше мисия?
Не че мразех работата ни. Не че не исках да сме в нелегалния бизнес... просто напоследък никога не ни остава време за нас самите. За нас като двойка. За нас като цяло.
Седях и просто гледах как работниците тук, на доковете, товарят някакви кашони на корабите.
Може да бяхме легендарна двойка с Брандън. Може да бяхме известни в подземния свят с това, че и двамата владеем по 60% от някой бизнес... това не значеше щастие. Не значеше че нямам нужда от приятел... който и да е. Независимо дали с Брандън си казвахме всичко, имах нужда от някой, на който мога да се доверя... безусловно.

Good boy Брой мнения : 75 Join date : 23.06.2011

Днес започвах добре деня, ако можеше да се каже така. Реших, че трябва да потичам малко и бързо излязох от апартамента си. Времето беше хубаво, а слънцето още не бе напекло много. Сложих слушалките в ушите си, пуснах някаква бърза песен и се затича към пристанището. Да тичам беше разтоварващо, а й ми помагаше... Тази работа с тези хора беше най-отвратителното нещо в моя живот. Меко казано ги мразех, защото съсипаха живота ми и убиха родителите ми. Най-накрая стигнах до доковете и си купих вода от близкото магазинче. Закрачих бавно, за да потърся къде да седна и да почина преди да продължа, но погледа ми се спря на една позната фигура. Моята "прелестна" шефка стоеше на няколко метра от мен. Поклатих глава и тръгнах към нея.
- Здравейте, госпожице! - възкликнах и седнах до нея. - Как сте в това прелестно утро?
Усмихнах се и отпих от водата си.

Заглавие: Re: Доковете Пон Авг 01, 2011 7:53 am

- Ооо Хенри. Здрасти. - поздравих сепната от присъствието му. Не очаквах някой като него да тича сутрин, за здраве... или пък за фигура. Не че нещо, но според мен си беше супер... в смисъл... ох, какво ли ми ставаше?
Разтърсих глава за да спра да мисля в тази посока и насочих поглед към Хенри.
- Как си Хенри? - попитах мило и се усмихнах по посока водата. - Какво правиш насам? Не знаех че тичаш? - казах последното повече като въпрос отколкото като факт. Нямах си и на представа кой точно е Хенри. Но честно казано с една думичка можех да проуча целия му досегашен живот... но не исках. Мразех това. Мразех да знам всичко за някой. Предпочитах да оставям лично пространство на служителите си... защото знам какво е някой, който не искаш, за който работиш, да знае всичко за теб. Абсолютно. Все пак... толкова години съм работила... толкова години трябваше да работя от малка, за да се издържам. Не можех да разчитам на семейството си. Не исках. И точно за това, веднага щом можах си хванах работа. Изкарвах си прехраната с честен труд. Но това свърши, когато се запознах с Подземния свят. И по-точно с любимия ми.

Good boy Брой мнения : 75 Join date : 23.06.2011

Мила и добра не си я представях, по скоро с един пистолет или да крещи заповеди. Явно невероятният й любим пак се беше замотал с работа или по точно, работата му беше любовница. Имаше някакъв напредък при мен, не исках да я убия както преди.
- Добре съм, госпожице. - отговорих бързо и я погледнах любопитно. - Колкото до тичането... приятно е, отпуска, а и сутрин няма какво да правя.
Само дано не решеше, че търся повод да ми дава още работа. Далече от мръсните работи ми се струваше най-доброто. И все пак трябваше да й спечеля доверието, така че щях да се държа прилично.
- Вие защо сте тук, сама?
Оставих бутилката с вода пред краката си и махнах слушалките от ушите си. Не трябваше да бъда невъзпитан.
Загледах се в работниците и се зачудих за кой ли са всичките тези сандъци, едва ли Настасия беше дошла да си наглежда стоката. Пък и без Брандън не си я представях.

Заглавие: Re: Доковете Пон Авг 01, 2011 8:44 am

- Брандън и неговата работа... нали знаеш. - казах тихо и се унесох в спомени. Толкова пъти ми се бе искало да убия всички... абсолютно всички, които ми го взимат. Но не беше толкова лесно. Той винаги си намираше работа... това беше единственото нещо което ме дразнеше в Брандън. Мразех, че ме оставя така. Сама. И все пак от друга страна го разбирах. Все пак, и аз бях в този бизнес. И на мен ми се беше случвало, да трябва да го оставя, заради работата.
Отново погледнах Хенри.
- Просто тук ми харесва. Толкова е тихо... приятно. - казах и се усмихнах. - И моля те, Хенри, не ме наричай госпожице. Мразя го това обръщение. Казвай ми Настасия. Или по-добре, както ме наричат всичките ми приятели. Нас. Насти... - уведомих го и му намигнах. Наистина тези обръщения на подчинените ме дразнеха. Караха ме да се чувствам... стара. Знам, че госпожица, не е като госпожа... но все пак го мразех.

Good boy Брой мнения : 75 Join date : 23.06.2011

- И мирише на риба. - довърших аз.
Определено миризмата беше толкова силна, че колкото и да е приятно можеше да те накара веднага да си отидеш. Поне мен ме дразнеше.
- Добре... Нас ми харесва.
Аз не обичах някой да ми казва Хари, но имаше и такива глупаци, които ми казваха така. Е, после съжаляваха. Явно и шефката не харесваше да й казват "госпожице", но като добър служител трябваше да съм мил и културен, поне в това бях перфектен.
- Напоследък няма много работа, не предполагах, че тук е толкова спокойно за тези работи. Всъщност така ми е по-лесно да си изпълнявам задачите.
Сега като се замислих, реших, че ми трябва повече работа. Да бездействам и да мисля за отмъщение не беше добре за мен, а да правя нещо ми се струваше най-добре. Все пак ми трябваха още доказателства да вкарам прекрасната Нас и всичките й служители в затвора.

Заглавие: Re: Доковете Пон Авг 01, 2011 9:21 am

Когато заговори за работа го погледнах любопитно.
- Ти как се замеси в това? Защо си ми служител? - попитах мило и след секунда осъзнах, какво точно казах. - Не че не искам де. И всъщност не искам да ти се меся... просто ми е любопитно. Съжалявам, ако не искаш да говориш за това, недей.
Мислите ми за пореден път днес се отклониха към миналото ми. Към Брандън. Към Париж... защо ли трябваше да става така? От невинна пласьорска и гадже на Брандън се превърнах... в убийца. Как може животът да е такъв? Защо?
Главата ми не преставаше да бучи от всичко това. Не исках да съм такава. Не исках да съм Настасия де Куинси. Въпреки всичко, което стана... искам пак да съм онова 16 годишно момиченце. Никол Мърри. Само нея. Нищо не искам от сегашния си живот... освен едно. Любовта на живота ми. Брандън. Само на него можех да се доверя до край. Само до него можех да съм спокойна... само той ме правеше истински щастлива.