Малкото пристанище за лодки и яхти

На малкото пристанище,може да си наемете лодка или яхта както за близки за няколко часа,така и за далечни пътувания,траещи с дни и дори със седмици.

Don Juan Брой мнения : 32 Join date : 20.06.2011

Бях абсолютен глупак,ако си мислех,че само защото семейството на Катерина е виновно за смъртта на баща ми,ще я забравя.След,нощта прекарана с нея,мисля,постоянно за устните ,за косите и за гласът ѝ дори.Набрах номера,който ми бе дала,както много пъти,но винаги прекъсвах сигнала,преди да го е получила.но този път не.Обаче беше гласовата ѝ поща.

"Здрасти,Кат,знам,че вече едва ли очакваше обаждане от мен.Повярвай и аз самият не знам,как имам смелост,след толкова време,да те потърся.Аз съм на залива за лодки и яхти,в неаполитанския залив,няма начин,да не го знаеш.Ако още,не си ме намразила ела,с мен,ще излизам на разходка в открито море,само за няколко часа.Но ще се радвам,да ги прекараш с мен. "

След като бях получила съобщение на гласовата си поща от Нейтън за части от секундата скочих от леглото и се заех с търсене на дрехи, които да облека. Наистина не бях очаквала да ми звънне, но това че го беше направил много ме зарадва. Качих се в някоя от колите, дори не си направих труда да вида коя, просто който първа ми попадна и за отрицателно време бях на пристанището. Слязох от колата и прокарах пръсти през косата и, оправяйки я от вятъра. След около пет минутки ходене видях Нейтън и отидох при него.
-Здравей - казах с тон, който се надявах да не издава колко се радвах че го виждам.

Don Juan Брой мнения : 32 Join date : 20.06.2011

Не,знаех дали ще дойде,но я чаках ,бях седнал на кея и наблюдавах водата ,пред почитах нея вместо празния кей.Както е бях загледал изведнъж чух глас,този глас нямаше,как да го сбъркам.Обърнах се и тя стоеше,на крачка от мен ,красива,както винаги и усмихната.Грабнах я в прегръдките си ,не можех да се одържа,копнеех да вкуся устните ѝ отново,но не го направих,нямаше да нахалствам ,веднага.
- Толкова ми липсваше Кат -казах,какво щеше да си помисли тя,но просто ми се изплъзна от устата.

Дойде и ме прегърна когато ме видя, след като не ме беше потърсил не знаех как ще реагира, но тази реакция определено ми хареса.
-И ти на мен - казах без да му мисля и го прегърнах по-силно.
След малко се дръпнах леко и се загледах в очите му с усмивка. Когато усетих, че започва да ми действа толкова опияняващо се опитах да кажа нещо.
-Често ли плаваш в открито море? - попитах го, за да не направя нещо, което може би не желаеше.

Don Juan Брой мнения : 32 Join date : 20.06.2011

Погледнах я,беше толкова хубава,сякаш още повече,от последния път и се усмихваше,тази нейна прекрасна,усмивка беше,за мен.Когато ме прегърна настръхнах ,беше толкова топла и така добре прилягаше в ръцете ми,че не исках да я пусна.Мислех,толкова дълго и в крайна сметка ,реших,че тя не е виновна за грешките на родителите си,за да я обвинявам и да пропусна шанса си ,да бъда щастлив.
- Всъщност,да обичам да плавам,успокояващо е само аз и морето,но пък е доста самотно ,като няма с кой и дума,да си кажеш-усмихнах ѝ се.

-Е, днес ще наруша вашата идилия с морето - казах и се усмихнах, като за момент се обърнах към морето и се загледах в хоризонта. В далечината се виждаше кораб, който може би отиваше към по-голямото пристанище.
-Ще тръгваме ли? - попитах го, понеже стояхме вече доста време тук, дори беше започнало да се смрачава, но имаше още поне час докато слънцето залезе.

Don Juan Брой мнения : 32 Join date : 20.06.2011

- Да да вървим-казах и ѝ подадох ръка,за да се качи,на малката яхта .Която много обичах и често наемах.Винаги съм искал,да си купя,яхта като тази,но предпочитах да не си харча,парите излишно.Тя седна на палубата беше толкова красива ,че останах зашеметен,кожата ѝ добиваше невероятен оттенък,на фона на залеза.Не издържах и се приближих към нея и я целунах.Надявах се,да няма против,все пак вече се бяхме опознали ,не беше първата ни целувка,надявах се ,да не и последната.
- Искаш ли,нещо за пиене,имам почти всичко в мини бара-усмихнах се.

-Страхотна е - казах за яхтата. Наистина беше хубава. Седнах и се загледах в морето, а след малко Нейт се приближи и ме целуна. Отвърнах на целувката му, която ако зависеше от мен щеше да продължи вечно.
-Ами каквото решиш ти, доверявам ти се - казах и се усмихнах. Когато отиде да вземе нещо за пиене станах и отидох до парапета на яхтата, като се надвесих малко повече отколкото трябва, но не бях толкова отнесена че да падна зад борда.

» Пристанище "Неапол"