Мол "Италия"

Поведох го към мола,там имаше места за бързо хранене с храна която той харесва,пък и беше добре да се разходя с някого като него,с човек нямащ общо с бизнеса на този град
-Е какво избираш:Пица,Макдоналдс или друго? - попитах го когато влязохме в мола
-Понякога е хубаво да всяваш респект и не е нужно да си прекъсваш изреченията на средата

Не ми се искаше да си продължа изречението. Надявах се да не стигнем до там,че да разбере,за какво искам да говоря. За това се направих на приятно разсеян.
-Макдоналд,ето това си е мазна и Американска храна.
Как да не се почувстваш у дома,щом на всякъде имаше Американска храна. С малко повече късмет,щях да намеря и място където готвят стек. Тръгнахме на там,като си поръчах всичко което си бях наумил и взех таблата,както и нейната. Трябваше да бъда кавалер.

-Аз няма да му казвам,повярвай ми,ако никога не си яла мазна храна,все едно не си живяла пълноценно.
Бургера ми беше по голям от нейния,беше някакво огромно меню. Е май бяха няколко или поне толкова,колкото се побра на таблата. По дяволите дойдох на себе си,като най сетне стомаха ми опита храната:
-Значи,ще се оцелее тук,подиграваха ми се,че съм щял да отслабна от италианската храна.

-Пак ще разбере сигурна съм,как наруша тъпата диета той е разбрал
Засмях се и все пак отхапах бургера,като гледах неговото меню се чудех как няма да е толкова грамаден...Дали си имаше приятелка в Аляска?
-Ще оцелееш ,това не е единственото място с подобна храна.
Чудех се как да го питам
-Приятелката ти като теб ли е?Голяма?

-В Аляска е по лесно да си намериш женски лос,от колкото момиче. Там е мъжки свят на една жена се падат 10 мъже. За това се борим с нелегалната проституция там...
Млъкни бе идиот такъв. Край но време е да си затвориш устата с храна. И го и направих но се умълчахме:
-Не нямам приятелка твърде рискована ми е работата и не съм много за приятелка.
Отново си запуших устата.

Засмях се което не беше много тактично,но това което каза определено беше смешно
-Извинявай,до сега не съм чувала подобно нещо
Но той млъкна , натъпка се,за да млъкне,явно не биваше да говори много за работата си.Млъкнахме и двамата,беше неловко докато не каза,че няма приятелка,че работата му била рискована
-Защо работата ти да пречи на това да имаш приятелка?

-Винаги съм най-отпред на престрелките не ми пука много за моя живот едва ли някоя жена,ще понесе всяка вечер да се пита "Ще се прибере ли днес жив?" .
Това беше самата истина отпих от колата,като я оставих.
-Не бих го причинил на никоя,има и много други проблеми не е само този.
Погледнах леко в страни:
-Много жени се отказват още в началото.

Това наистина беше тежка и за много жени неприятно
-Това ти е работа и всяка би трябвало да го знае и ако иска да е с теб,то ще е заради самия теб,защото работата ти е една от най-тежките ,но и най-добрите ,бориш се с лошите
Той погледна настрани ,а аз в подноса си,знаех какво има предвид,знаех какъв е света в който живеех,в който бях живяла
-Знам какво би изпитала една жена ако съобщят,че примерно ти се е случило нещо в акция

-Да за това не е лесно.
Отново започнах да се храня:
-До сега не съм срещал жена,която да приеме това.
Но ме беше страх да се обвържа,бях прекалено голям,за която е и да било жена,а ме беше страх да не причиня болка на партньорка та си:
-Ами ти сигурно някой романтичен италианец,ти е завъртял главата?

-Да сигурно,ще попаднеш на някой мафиот,който ще убия и после ти мен.
Засмях се почнах да се наяждам сега просто ядях картофи. Обърсах се с една салфетка и я оставих на купчината,която вече бях направил. Добре си бях похапнал но можех и още.
-Май и на двама ни не ни върви.

-Не!
Отсякох ,почти извиках и се сепнах
-Извинявай,това няма да стане,прекалено много мразя мафията за да допусна да се забъркам с тях,а и ако стане и го убиеш,ще те разцелувам
Опа Каролина какво ти стана,говориш глупости
-Защото сами си го правим

-Не е до това сам да си го правя,аз съм голям човек и всичко ми е голямо. Жените са много учтиви,когато не бягат в писък от леглото.
Бях май прекалено откровен но все пак.
-Извинявай не биваше да бъда толкова откровен но това е истината.
Отпих от колата,само тя остана,за да мога да си запуша устата. Как можах да изтърся точно това.

Погледнах го шокирано,той се отпускаше и говореше доста за себе си и ...себе си..
-Значи са глупави!Да бягат от хубавото..
Упорито се наливаше с кола и скоро щеше да търси тоалетна,но май това само му остана да си запуши устата
-Не съжалявай,няма нищо лошо,просто си говорим,аз също съм откровена с теб и само те дразня с въпросите си,но това е защото си интересен

Оставих колата,очите ми се разшириха,аз и бях интересен,аз на никого не бях интересен,а тя бе любопитна:
-Може би не трябва?
И тя бе много интересна,красива и нежна,момиче което би харесало на всеки мъж. Може би не трябваше да се увличам толкова:
-Не е добре...
А и щеше да дойде време,когато да си тръгна от тук.

Очите му се разшириха,какво ли си мислеше?
-Не трябва какво?
Гледаше ме някак странно,някак ..с интерес ,но не можех да преценя.Може би се страхуваше,но ние само си говорехме
-Защо не?

-Не бива да имаш интерес към мен,аз не съм интересен,трябва да пазя тайни,а се разприказвах,скоро може да си отида от тук. А колкото повече сме си интересни,толкова по трудно,ще е.
Това определено нямаше да хареса на никой. Но може би мислех прекалено много,може би трябваше да се отдам на това. Но бях на 27 живота се бе изтърколил измежду мен.

Да бе ,аз не бях дете за да ми каже какво трябва и какво не трябва
-Интересен си и точка,не мисля че мога да спра това което се надига у мен.
Да си тръгне,ехо ние не сме никакви просто си говорим,а дори да стане не бях дете и можех да го последвам
-Трудно?Кое?

Поклатих глава нямаше значение всичко това,прекалено много му мислех и май тя сама,щеше да се откаже или нещата,щяха да бъдат както с другите.
-Миля прекалено много,няма значение.
След това се огледах не обичах да стоя на едно място:
-Ходи ли ти се на кино не съм ходил от много години имаш ли време?

Това поклащане на глава беше странно,явно не искаше да го мисли,което ме навеждаше на мисълта,че или се предава или си мисли,че и аз ще се откажа
-Има,но както и да е
Той се поогледа,предложи да отидем на кино и идеята беше добра
-Винаги имам време за приятно преживяване и кино

-Добре нека да отиваме и да си изберем някой филм. Не съм гледал нищо на кино от както бях студент.
Взех таблите и ги хвърлих в коша,така се правеше. Като тръгнахме към киното:
-Ядеш ли шоколадови бонбони,аз ще взема. А пуканки?
Не обичах да ям пуканки,не харесвах нито мириса нито вкуса им но нямаше да имам против,ако тя яде.
-Карибски пирати или някакъв любовен?

Решихме да отидем в киното,предложи да хапнем бонбони или пуканки,обожавах и двете,но сега исках бонбони,тъй и тъй бях нарушила диетата си
-Бонбони,като ще нарушавам диети да е както трябва
Върна таблите,дори не ми позволи да му помогна и заразглеждахме филмите
-Хм...любовен
Щях да го провокирам до край

-Добре тогава...
Взех билети за някакъв любовен филм не бях убеден,как точно се казваше или го забравих. Всички продължаваха да ме гледат странно,както и нея също. Влязох ме и се настанихме на едни места,нямаше много хора и всички бяха по двойки. Малко трудно се побрах в стола,за това вдигнах страничните облегалки,като се оказах много близко до нея. Бяхме си взели много бонбони поне няколко вида. Взех едното пакетче и с лекота го отворих:
-Да не те намеря в филма?

-Напомни ми да си взема автограф,защото ако кажа на колегите си в Ню Йорк няма да ми повярват.
Взех бонбон и се усмихнах:
-Пристрастен съм към бонбоните,май не е много хубаво да си край мен,ако искаш да си запазиш фигурата. Защото аз ям мазно и се тъпча със сладко
Светлините бавно угаснаха и почнаха рекламите.

-Само кажи къде го искаш?На лист или по теб?
Бях освободила задръжките си,не ме интересуваше кой ме виждаше и какво би излязло от това,сега ме интересуваше да го пречупя и бях на път
-Е няма лошо да кача някой килограм,иначе ще се счупя а и тук е добре да имаш маса -казах през смях,но рекламите започнаха и трябваше да млъкна.
Посегнах да взема пакета и го докоснах съвсем неволно или поне това се изписа на лицето ми.По мен премина странен ток

В мига,който ме докосна изтръпнах,опитах се да не мърдам,защото можех да я стресна или ударя без да искам. Усмихнах се и шепнейки казах:
-Няма нищо,заповядай...
Подадох и бонбоните,като слязох малко на долу,защото хората зад мен не виждаха. Но отред пък краката ми опираха в седалката. Трябваше да правят места за такива като мен.
Докато се опитвах да си намеря място я докоснах:
-Тесничко е...

Замръзна на място,но и той го усети,знам го
-Ще заповядам
Засмях се леко ,а той опита да мръдне за да не пречи на хората зад нас,но не му се получи много.
Докато се опитваше да се намести ме докосна отново,което ми хареса
-Няма лошо в това,така си по-близо до мен

-Така ли?
Засмях се,като се обърнах към нея но филма започна и обърнах погледа си към екрана. Сърцето ми биеше ускорено не исках да гледам филма,някак в един миг загубих интерес към него и нямаше значение вече. Ядях бонбони но благодарение на много доброто си периферно зрение я виждах какво прави. Знаех се че ако се обърна да я видя,щеше да се забележи. Тя бе сложила пакетчето с бонбони на кракът си,тогава я докоснах неволно.

-Точно така!
Казах доволно,усетих как се раздвижи,може би щеше да ме погледне,но филма започна и той не се завъртя.Някак се разочаровах от това,той ядеше бонбони,аз също,пакета бе на крака ми когато нов импулс премине през мен,тогава разбрах,че отново ме бе докоснал.Нямах против,но тук не бе подходящото място за това....в дигнах ръката си от облегалката уж за да я преместя,но това доведе до нов допир

-Май и на теб ти е много тясно?
По дяволите,защото толкова много ми харесваше да ме докосва. Защо исках да продължа това. Пак бе рисковано, не исках да нараня и нея не исках да се увличам.
Сърцето ми се разбунтува,даже си внушавах,че и тя може да го чуе. Въздъхнах когато двойката от филма се целуна страстно. Всички в залата бяха омагьосани от тази целувка,а аз се чувствах неловко.

-Нямаш идея колко
Беше неловко да говоря така,да виждам как другите се държат за ръка,как се гледат влюбено и въздишат когато с главните герои стане нещо интересно,а той ме гледаше,при допира кожата му настръхна,усетих ускорения му пулс...
Исках филма да свърши

Извърнах погледна си,като взех още един пакет с бонбони,тези не ми харесваха особено но поне щяха да ме разсеят от мислите. Дано филма свърши по скоро но той не помагаше имаше горещасцена,която никак не помагаше,а нажежаваше още повече всичко. Не издържах повече така ,скоро бонбоните щяха да свършат. Закашлях се беше неловък момент,отвързах леко врътовръзката си,която ме задушаваше:
-Ще имаш ли нещо против но филма не ми харесва...
Не го бях гледал достатъчно дълго за да оценя това но не ми се стоеше тук.

Взе нов пакет и продължи да яде,капки пот избиха по лицето му,вратовръзката му стягаше явно защото я разхлаби.Започна гореща сцена,всеки се извърна към половинката си,обстановката бе нажежена,погледнах го ,но нищо,той гледаше екрана.Тогава каза,че филма не му харесва
-Да се махаме тогава
Изправих се и му подадох ръка,първоначално хората зад мен се развълнуваха,че не виждали,но като видяха кой съм замълчаха
-Идваш ли?

-Да.
Станаха макар и бавно,защото се бях накатал,като вестник. Излязохме от киното,като хвърлих пакетчетата от бонбоните,бях се сгорещил,беше ми много топло. Бях махнал врътовръзката си,сега свалих и сакото си,като навих ръкавите. Щях да умра от жега,вече можеше да види мускулестите ми ръце и тяло,което прозираше от прилепналата към мен риза:
-Да излезем някъде на въздух тук е много горещо,а аз не съм свикнал на жега.

Стана малко трудно но все пак се изправи и ме последва извън салона.Явно наистина жегата тук не му понасяше и когато се обърнах той сваляше вратовръзката си,а сакото я последва,ризата бе полепнала по тялото му,а от долу личеше невероятното му тяло,щом нави ръкавите исках почувствам силата на мускулите му
-Да вървим!Къде ти се ходи?Какво не си видял?

-Не знам няма значение но да е навън...
По дяволите,толкова ми бе горещо,а всеки път,когато я погледна ми ставаше още по горещо:
-Може просто на някоя тераса.
Беше ми трудно искаше ми се да я надигна и да я целуна. Пиян ли бях,дрогиран.

-Добре излизаме на вън и където ни отвее вятъра
Да бе и аз знаех точно къде ще е това,той искаше тераса ,а аз до почувствам морския бриз,най-добрия помощник когато искаш някого и то като мъжа с мен
-Да се разходим,времето е идеално
Беше се стъмнило доста и нямаше много хора