История на градът

Неапол (гръцки: nea polis = нов град; италиански Napoli) след Рим и Милано е третият по големина град в Италия.

Неапол е италиански град с 960 177 жители, столица на провинция Неапол и на региона Кампания. Нарежда се на трето място по население след Рим и Милано. Метрополисът на Неапол, който се състои от столицата и 172 други общини, наброява население от 4 434 136 жители. Разположен е почти централно на едноименния залив между Везувий и вулканичната област на Кампи Флегрей. Неговото голямо артистично и архитектурно наследство е защитено от Юнеско, която в 1995 включва историческия център на Неапол, най-широкия в Европа, между местата на световното хуманитарно наследство. Основан е между IX и VIII век пр.Хр. от гръцки колонизатори, по-късно е наново издигнат като Неаполис в края на VI в. и началото на V в.пр. Хр и се нарежда между главните градове на Велика Гърция. В своята почти трихилядолетна история Неапол попада последователно под дълги и многобройни чуждестранни владения, тъй като покрива една важна позиция за Италия и Европа. След Римската империя, през VII в. градът формира автономно херцогство, независимо от Византийската империя; впоследствие, през XIII в. за приблизително 600 години става столица на Неаполитанското кралство. От Неапол, в началото на XV в., под водачеството на Ладислао I ди Дурацо, тръгва първото усилие за обединение на Италия; впоследствие градът се превръща в политически център на Арагонската империя. Поради исторически, художествени, политически и географски причини става, от късното Средновековие до Обединението, един от главните културни центрове, наравно с другите европейски столици. Вече като столица на Кралството на двете Сицилии, след присъединяването към Кралство Италия, градът и най-общо казано цялата южна част на Италия, претърпяват относителен социално-икономически упадък. В Неапол се намира Вила Роузбъри, една от трите официални резиденции на Президентството на Републиката.

Неапол е един от световните градове с най-голяма гъстота на културни ресурси и паметници, които свидетелстват за неговата историческа и художествена еволюция. Историческият център, включен в списъка на световното културно наследство на Юнеско, е резултат на застъпването на архитектурни стилове, като обхваща приблизително 2800 години история и наследство на различни цивилизации - фактори, допринесли за една универсална стойност без еквивалент. Върху една относително малка територия се намират голям брой замъци, кралски резиденции, величествени сгради, исторически църкви, останки от класическата епоха. Можете да се възхитите на наследството на тази хилядогодишна история в целия град и околностите му.