Паркът

Заглавие: Паркът Пон Юни 20, 2011 7:15 pm

Парка

Парка на Неапол е изключително живописно място.

Заглавие: Re: Паркът Сря Юни 22, 2011 8:00 pm

Отново в Неапол,отново на това място където не исках никога да стъпвам,където се носеха какви ли не приказки за мафия и убийства,за тъмен свят на сделки и мръсни пари.Проклинах баща ми,че ме прати тук,но не бях в състояние да го спра,сега бях установена тук с бизнес със задачи и отговорности.Вървях през парка и се радвах на късмета си,че до сега не съм се забъркала с тъмните сделки на този град и си мислех за новата роля която ми предстоеше...

Заглавие: Re: Паркът Сря Юни 22, 2011 8:09 pm

Настасия беше излязла да се разходи и аз реших да направя същото но в парка.Вървях и си мислех за това в което се превърнах от малко и добро момче в нарко бос.Изведнъж с блъснах в едно момиче.
-Оу,извинете не исках.-усмихнах се пред другите хора бях добър,момичето ми се усмихна и веднага познах тази усмивка.-Хей,ти не си ли Каролина?-попитах изненадан,запознах се с нея когато бях тъкмо пристигнал в Неапол.Тя също беше нова и това ни сближи станахме добри приятели.Но преди няколко години замина.Явно се бе върнала отново.
-Не се ли сещаш,аз съм Брандън Борн.-тя ме погледна въпросително и се усмихна.-Какво правиш тук нали нямаше да се връщаш?-попитах аз закачливо,толкова бях свикнал с нея,че ми беше като сестра.

Заглавие: Re: Паркът Сря Юни 22, 2011 8:18 pm

Вървейки се бях замислила за това защо се върнах когато в мен се блъсна едно момче,веднага побърза да се извини,бях готова да го навикам когато той ме погледна и позна.В първия момент не го познах,реших че ме е познал заради филмите,но не това беше Брандън
-Брандън Борн! Това вече е неочаквана среща.
Бях още дете когато се запознах с него,бяхме неразделни,като брат си сестра,докато не заминах да уча в чужбина и пътищата ни се разделиха.Когато се върнах не вярвах,че още е тук ,но явно беше
-И аз,но съдбата явно е решила да ни събере отново - казах с усмивка,закачливия му тон ми липсваше много - Какво правиш ти тук още?

Заглавие: Re: Паркът Сря Юни 22, 2011 8:27 pm

Тя ме попита какво правя тук,аз реших за сега да й спестя всичко,защото знаех,че мрази тези като мен.
-Ами ние с Насти,живеем тук имаме успеше бизнес и ни харесва да живеем тук.Ами ти,при теб има ли някой?-попитах я закачливо-И недей да криеш от батко ти той знае всичко.-отново я закачих,а тя както винаги започна да се кикоти.Толкова приятно ми беше да съм с нея,но като знаех,че скоро ще разбере кой съм ми се искаше да не се беше връщала.Знаех,че ще я нараня,а и ако някой разбереше,че е близка с мен можеше да я нарани.

Заглавие: Re: Паркът Сря Юни 22, 2011 8:32 pm

Позамисли се, реших че ще ми каже ,че се е забъркал в тъмни сделки,вярвах че ще ми го каже ако е така ,но не го направи
-Искаш да ми кажеш,че сериозно си се кротнал с жените и си верен само на една - погледнах го изпитателно,но явно бе така - Радвам се за теб!
Продължаваше да разпитва,типично в негов стил,но знаеше,че не се задържам с един мъж,а ако е от града изобщо
-Никой! Честна неаполска - вдигнах ръка нагоре и започнах да се смея-Знаеш мнението ми по въпроса с мъжете особено ако са местни!А как е тя,не съм я виждала от както заминах?Няма ли да се жените вече?

Заглавие: Re: Паркът Сря Юни 22, 2011 8:38 pm

Да,тя не оставаше по-назад.Веднага почна и тя да разпитва.
-Ами обмислям предложение,но засега сме просто гаджета,така да се каже.А ти защо ме погледна така невярващо като ти казах,че съм честен бизнес?-познавах я и знаех,че ме е надушила чудех се как да й го съобщя.-И да не забравя,как върви учението,учиш ли?-попитах аз като направих строга физиономия,след което избухнахме в смях и двамата.

Заглавие: Re: Паркът Сря Юни 22, 2011 8:45 pm

А обмислял,това неговото го знам аз
-Значи няма да е в близките 20 години -казах през смях.
Можеше и да ме лъже за бизнеса,но не бях 100% сигурна,за това и го погледнах,не би ме излъгал и се надявах да не е така,но при въпроса му се усъмних още повече..
-Защото се замисли при отговора,а и ми задаваш въпрос..ставаш съмнителен,не ми казвай,че с право подозирам Брандън,знаеш мнението ми .. относно учението -завърших,сега ръководя фондация и съм актриса,не ми казвай,че не знаеш...

Заглавие: Re: Паркът Сря Юни 22, 2011 8:52 pm

Трябваше да избягам от темата каква е истинската ми работа,но тя въртеше разговора винаги около работа.
-Е ще и предложа чак 20 години,не мисля да живея още толкова.-засмях се аз а тя първоначално ме погледна като гръмната и после се засмя.-А,за какъв период от време мислиш да оставаш тук?-попитах подозрително и тя ме усети.-Не ме гледай така,този твой пронизващ поглед.Знаеш ли трябва да звъннем на Нас,да се видите.-извадих телефонът си и точно да звънна и Каролина ме спря.Погледнах я и тя все едно щеше да ме убие само с поглед.Аз се усмихнах глуповато и се загледах на небрежно на някъде.

Заглавие: Re: Паркът Сря Юни 22, 2011 9:01 pm

-Аха ,да видим кога ще е това
Гледах го ,бягаше от темата,значи имаше нещо,не ми се искаше да го признавам,но криеше и не можеше да ми каже.Сама аз не знаех как бих реагирала,но знаех че мога да го убия
-Не знам,може би за дълго,предложиха ми работа за един филм, а и фондацията,знам само,че няма да се върна в Англия - искаше да звънне на Наси,но го спрях
-Не овъртай!Кажи ми какво криеш

Заглавие: Re: Паркът Чет Юни 23, 2011 6:46 am

Както си и мислех тя ме усети,че крия нещо.Нямаше шанс да се измъкна без да не й кажа нищо.Тя мразеше да я лъжат,както и аз но знаех,че ще ми е ядосана.Сега какво да правя.
-Ами...аз..съм..нарко бос.И виж знам,че мразиш такива хора,но разбери такъв съм няма връщане назад,разбери.-видях как започна да ме гледа ядосано,но ако не бях й казал аз,брат ми щеше да издрънка всичко защото бяха добри приятели.-Но щом знаеш вече,трябва да има кой да те пази.Ако разберат,че имаш връзка с мен или брат ми могат да те наранят.Но те моля да не ме мразиш.Знаеш,че ти си ми като сестра,няма да ми е приятно ако сме скарани.-направих тъжна физиономия и я прегърнах.

Заглавие: Re: Паркът Чет Юни 23, 2011 7:02 am

Отново замълча за момент,явно криеше нещо и се чудеше как да ми каже.Опасявах се да не ми каже ,че е станал част от мафията,че има нелегален бизнес заедно с брат си,тогава каза,че е нарко бос
-Подяволите Брандън как се забърка в това?-бях ядосана,той беше като мой брат а беше свързан с това което мразех най много - Кажи ми какво очакваш от мен?Да те прегърна и поздравя,да ти честитя?
Едва не се развиках на улицата,беше ми неприятно,а той ми говореше за охрана
-Не,няма нужда ,аз нямам нищо общо с вас,с теб и брат ти,не и сега,не искай от мен да не те мразя -прегърна ме,но не можех,едва сдържах сълзите си -Пусни ме

Заглавие: Re: Паркът Чет Юни 23, 2011 7:07 am

Тя много се ядоса.Но ако я бях излъгал,щеше да стане още по-зле.Тя ме накара да я пусна.
-Добре,какво искаш.Убиха родителите ми пред очите.И аз какво трябваше да бъда добро момче и да стоя и да чакам полицията,която не си върши работата да накаже убийците на родителите ми.Е аз не съм такъв.Крия това нещо от много време.Толкова ми е гадно,че съм те лъгал,но ако знаеше по-рано сега можеше да не стоиш до мен.-тези думи още ехтяха в главата ми,беше ме страх да не я загубя.Тя беше станала част от семейството й аз изведнъж да я загубя,нямаше да го позволя.-Ти решаваш дали да ми простиш,но искам да знаеш,че ти винаги ще си моята малка сестра.

Заглавие: Re: Паркът Чет Юни 23, 2011 7:12 am

Започна с обясненията,намеси и смъртта на родителите си ,но и това не можеше да промени мнението ми
-И затова стана наркодилър?Да отмъстиш или да убият и теб?По-скоро ще е второто Брандън,а няма да понеса да загубя и теб не разбираш ли...нали не вярваш ,че без причина мразя този свят в който живееш?Има причина , но ти си ме лъгал?От кога кажи ми?
Оставяше ми избор,да му простя или да си тръгна.Трудно беше за мен,обичах го,бяхме едно семейство макар и не кръвно ...
-Как да ти простя кажи ми?

Заглавие: Re: Паркът Чет Юни 23, 2011 7:20 am

-Ами от 10 години.-направих глупава физиономия.Сърцето ми туптеше беше ме страх дали щеше да ме намрази или да ми прости.Не можех да й кажа какво да направи.
-Ти знаеш,че живота ми се преобърна след смъртта на родителите ми.Нямаше как да остана нормален работещ мъж.Не мога да ти кажа дали да ми простиш.Но искам да знаеш аз не исках да те лъжа,знаех,че искаш да заминеш и затова не ти казах.Щеше да си далеч от мен и всичките ми проблеми, а сега стоиш пред мен.-казах тези думи и сведох глава..

Заглавие: Re: Паркът Чет Юни 23, 2011 7:27 am

Погледнах го изненадано
-10 години? -повторих с изненада - Лъгал си ме още тогава , лъгал си ме през цялото време и сега искаш да ти простя
Да бях заминала и сега ми се искаше да не се върна,да бях останала в Калифорния,да бях останала в Англия от самото начало
-Моя също се преобърна,но не съм станала мафиот,не се занимавам с тъмни сделки ,оправдаваш се но можеше да го избегнеш.Това не е решение Брандън.Не ми казвай,че и Наси е като теб...-той каза,че не ми е казал защото съм заминала-Но се върнах,знаеше,че ще се върна,тук са корените ми колкото и да мразя това

Заглавие: Re: Паркът Чет Юни 23, 2011 9:40 am

Тя ми беше бясна.Виждах как очите й леко се насълзяват и в същото време й идваше да ме убие.Не исках да я нараня но нямаше как да й го кажа по друг начин.
-Виж,просто си помисли дали искаш да скъсаш връзката си с мен.Не искам да те наранявам повече.Наси винаги е с мен във всичко.Няма да ми е хубаво ако се скара ме но ти решаваш.Няма да те карам насила да ми простиш.Знам,че постъпих глупаво,но сега това е животът ми.-погледнах я в очите и виждах колебанието..

Заглавие: Re: Паркът Чет Юни 23, 2011 9:50 am

Мразех когато опитваше да ме убеждава в нещо което не исках да правя,но нямаше начин да му простя
-Как да я продължа?Съжалявам Брандън ,но не мога да простя,не мога да пристъпя обещанието си ,дори да става въпрос за теб.Повярвай ми в момента искам да те убия,късмет имаш,че нямам оръжие.И Наси,как си я забъркал?Какво ще стане ако пострада?
Да много глупаво,но да ми го изтърси така е още по глупаво.
-Глупаво е да мислиш,че ще го приема

Заглавие: Re: Паркът Чет Юни 23, 2011 10:27 am

Когато чух думите й разбрах,че тя никога няма да ми прости.
-Е,щом казваш така.Сбогом,няма да те търся повече.-не исках да я наранявам.Затова станах и се запътих към къщи без да се обърна.Нямаше смисъл да я убеждавам,че всичко ще е наред и че трябва да ми прости.И да исках да се боря за нейната прошка аз нямаше да я получа.Сърцето ми се късаше,но аз сам си бях виновен.Единственото на което се надявах е някой ден да ми прости.

Заглавие: Re: Паркът Чет Юни 23, 2011 10:30 am

-Сбогом братле
Останах загледана в него,болеше ме че го губя,но не можех да простя това,още повече,че ме бе лъгал с години.А и край него бях в опасност,можеше да ме замеси в нещо лошо.Бях прекалено горда за да допусна това,едва когато си тръгна позволих на сълзите си да потекат ,да размажат грима ми ,а хората ме гледаха странно.Тръгнах към имението имах нужда да си почина

Заглавие: Re: Паркът Пон Юни 27, 2011 2:07 pm

Денят бе топъл и сравнително слънчев, но отвреме навреме се появяваше освежаващ ветрец. Времето изглеждаше идеално за разходка, особено след като най-накрая приключих редактирането и оформлението на новия брой на Vogue. В крайна сметка облякох едни къси панталонки с капси, черен потник и блейзър с 3/4 ръкави, обувки. Сложих каишката на Тайра, кучето ми, и излязох навън.
Не се оказа трудно да намеря парка, който впрочем беше наистина голям и красив. Известно време тичах с Тайра през поляната, закачайки се с нея, но след известно време се уморих (за разлика от нея... честно, това куче има неизчерпаема енергия). Отвързах я и я пуснах да тича на воля, а аз седнах направо на тревата. Докато Тайра правеше лудашки обиколки на парка намерих една пръчка и я повиках. Поне едно нещо правеше безропотно - винаги идваше, когато я виках. Подхвълих й пръчката, тя изтича, взе я и започна да я дъвче. След кратко боричкане успях да я взема обратно, но когато я хвърлих отново, Тайра изгуби интерес и продължи да тича между дърветата.
Изправих се и изтупах коленете си. В същия момент чух някакви викове зад мен. Обърнах се и видях Тайра, която скачаше и се радваше на някакъв мъж.
- Тайра! - повиках я и изтичах до нея.
Хванах я и се опитах да я издърпам, закачайки повода за кашишката.
- Съжалявам, не трябваше да я пускам, понякога става доста буйна... Аз съм Кийра Уърсноп, между другото. - казах с извинителен тон и протегнах ръка към непознатия.

Good boy Брой мнения : 75 Join date : 23.06.2011

Все още не ми се отиваше при госпожицата и бях решил да се разходя из парка. Нямах желание да изпълвам поредната й проклета и дяволска поръчка, която щеше да накара хората да страдат. Точно се бях замислил, когато някакво куче изкочи срещу мен и започна да ми се радва. Усмихнах му се и започнах да го галя. Беше страхотно и изключително красиво, може би и аз трябваше да си взема куче, то нямаше да ме предаде както хората. Тогава се появи собственичката му и се представи. Усмихнах й се, тъй като кучето й наистина беше чудесно и никак не ми пречеше.
- Няма проблем, имаш невероятен приятел. - промълвих аз и клекнах, за да се полюбувам на домашния й любимец. - Аз съм Хенри Стюарт, приятно ми е.
Хванах ръката на Кийра и я стиснах леко. Чудех се дали и тя беше в този бизнес? Повечето тук имаха незаконен бизнес, но повечето бяха дребни риби. Аз и "Интерпол" се целехме в тези, с многото пари, които носеха нещастие на хората. Щяха да си получат заслуженото, ако не тук то поне на онзи свят.

Заглавие: Re: Паркът Пон Юни 27, 2011 3:17 pm

- Да, наистина е невероятна. - засмях се и я погалих, а тя ме близна ентусиазирано.
Мъжът, представил се като Хенри Стюарт ми изглеждаше изключително свестен. За мин се зачудих дали не се занимава с незаконен бизнес. Не беше тайна, че тук по-голямата част от населението се занимаваше с това, включително и аз... с тази разлика че не вредях на хората, а помагах на животните - транспортирах зле третирани животни в по-големи зоопаркове, а в някои случаи дори на свобода. И въпреки това всички ставаше нелегално, тъй като легалните методи не даваха резултат. Прокарах ръка през косата си. нямаше да мисля за това сега. Вместо това насочих вниманието си към Хенри.
- Е, Хенри, какво те води тук? - усмихнах се мило, докато едната ми ръка нежно галеше главата на Тайра.

Good boy Брой мнения : 75 Join date : 23.06.2011

- Да кажем... работа. - промълвих.
Всъщност да вкарам в затвора лошите като се правя на лош, беше най-елементарното обяснение на моята работа. Но бях агент под прикритие и нямаше да се издам. По-скоро да ме убият, отколкото да позволя на тези хора да ме направят такъв като тях. Бях се заклел пред гроба на родителите си и сестра ми, че ще отмъстя на всички и нямаше да се предам.
- Ти с какво се занимаваш, Кийра?
Поканих я да седнем на една една пейка и започнах да галя прекрасното куче. Наистина беше невероятно красиво и определено ме караше да взема решение, а именно да си купя куче.
- Откъде я имаш? Предполагам е женска, ако не се лъжа по името Тийра.
Засмях се леко, но веднага станах сериозен тъй като не знаех дали изобщо трябва да се смея, а не исках да приличам на глупак.
- Можеш ли да ми намериш някой красавец от нейния вид?

Заглавие: Re: Паркът Пон Юни 27, 2011 5:06 pm

- Аз съм главен редактор на Vogue, и отвреме навреме се изявявам като модел. - отвърнах, като повдигнах небрежно рамене, сякаш това беше нещо обикновено (не обичам да се хваля). Естествено, премълчах работата ми с дивите животни, това беше най-съкровената ми тайна.
Тайра проявяваше необичайна симпатия към Хенри, седеше в краката му и игриво близваше ръцете му, докато той я галеше.
- Да, женска е. - отговорих на втория му въпрос. - Взех си я от развъдник, има чисто родословие. Мога да ти намеря някое мъжко хъски още до края на седмицата, като лично ще отговарям да е абсолютно чистокръвно и да е на приемлива цена. - отвърнах с усмивка. - Само трябва да ми кажеш дали имаш предпочитания към цвета на козината и очите.
Лицето на Хенри грейна в усмивка, при което не можах да се сдържа и също се усмихнах широко. Винаги съм смятала хората, които обичат животните за симпатични. Тайра също харесваше Хенри, което означаваше, че той е добър човек - обикновено беше антипатична към съмнителните хора. Сякаш прочела мислите ми, тя се обърна, изгледа ме с леденосините си очи, изтегна се и легна пред краката на Хенри.

Good boy Брой мнения : 75 Join date : 23.06.2011

Кучето беше удивително и наистина ми харесваше ужасно много. Може би наистина имах нужда да има някой до мен, дори и да не е човек. Продължавах да милвам прекрасното куче, но все пак върнах погледа си на Кийра и й се усмихнах. Тя щеше да му намери куче и трябваше да й се отблагодари. Имаше достатъчно пари и това не го притесняваше.
- Няма значение, козината или очите. Просто искам да имам приятел.
Погледнах отново кучето и се усмихнах. Тийра беше невероятна красавица и щеше да ми бъде любимка. След моето собствено куче. Не се бях чувствал от много време толкова щастлив и определено Кийра беше виновна за тези чувства.
- Благодаря ти, наистина имах нужда от това. Как да ти се отблагодаря? Колко трябва да ти платя и не казвай, че не искаш пари. Този отговор не го приемам. Ще те заведа, ако трябва в най-скъпия ресторант, но ще ти се отблагодаря някакси.
Нямаше да приема отказ, щях да направя каквото поиска. Кийра щеше да направи много за мен и трябваше да й върна поне малко жеста.

Заглавие: Re: Паркът Пон Юни 27, 2011 7:40 pm

Опитах се да убедя Хенри, че не искам пари, но той държеше на своето.
- Добре. - предадох се най-накрая. - Нека първо уредя кучето, и тогава ще го обсъждаме, става ли?
Той кимна. Отворих чантата и измъкнах телефона си.
- Задръж замалко. - казах му, подавайки му повода на Тайра. Станах и се отдалечих на известно разстояние от пейката, за да не чува разговора.
Върнах се след по-малко от три минути с телефона в ръка.
- Мога да ти предложа едно мъжко хъски, напълно чистокръвно, на 5 месеца с кафява козинка и сини очи. - усмихнах се. - Ще е тук до три-четири дни. Ако искаш ми дай телефона си, за да ти се обадя, когато пристигне. И ако имаш чак такова желание да ми се отплатиш, ти и кученцето ти можете правите компания на мен и Тайра няколко пъти седмично, да речем. Сделка?

Good boy Брой мнения : 75 Join date : 23.06.2011

Продължавах да си играя Тийра, беше невероятна красавица и ако не беше на Кийра определено щях да я взема с мен. Днес бях погледнал с други очи тези животни сега харесвах мисълта, че ще имам свое куче.
- Съгласен съм, ще ви идваме на гости когато пожелаете. Стига да не се натрапваме. Ще трябва да разместя апартамента си и без това е малък...
Поклатих глава като се замислих в какви палати живеят другите, вярно че апартамента ми бе обзаведен модерно и беше уютно. По-добре малко и приятно, отколкото огромен дом, в който да живееш сам. Аз вече нямаше да живея сами щях да си имам красиво куче.
- Кийра, разкажи какво е да работиш като модел. Винаги ми е било интересно да разбера какво прави една жена с такава професия.
Беше ми интересно, защото напълно се различаваше от моята професия свързана с пистолети, патрони и най-вече дебненето на шефката ми. Трябваше да ми се довери само за малко и щеше да попадне в затвора. Тогава щях да съм изключително доволен.

Заглавие: Re: Паркът Вто Юни 28, 2011 10:27 am

- Ами, - започнах. - Зависи от клиентите. Обикновено се снимам за различни списания, но се случва и да работя за частни колекционери. Когато работя за някое списание, обикнвено се срещам с фотографа и стилиста, обсъждаме подробностите, правят ми прическа и грим... Аз само обличам дрехите, които ми дават и заставам пред камерата. Когато клиентите ми са частни, сама аранжирам дрехи, грим, обстановка - в зависимост от предпочитанията им. Не е чак такава философия, но трябва да си артистичен и креативен, в противен случай не се получава.
Усмихнах се.
- А ти? Аз май така и не те попитах с какво се занимаваш...

Good boy Брой мнения : 75 Join date : 23.06.2011

Определено професията на Кийра беше изморителна. Да стоиш пред камера, да ти правят постоянно прически беше ужасно. Трябваше доста търпение, за да не се побъркаш покрай всичко това. Всъщност тя сигурно беше свикнала, но н можеше да я попита на колко години е. Не беше възпитано.
- И аз не знам какво точно работя вече.
Въздъхнах и се загледах на някъде. Работех под прикритие, лъжех Настасия и се правех на верен нейн човек. Определено не ме чакаше място в рая.
- Трудно е за обяснение и аз не мога да кажа нормално какво точно работя.
Можех да й кажа, че работя нелегално, но не исках да си мисли, че съм поредният убиец в Неапол. Не можех да й кажа и че съм агент на "Интерпол", това никой нямаше да го разбере. Най-вече не трябваше да стига до ушите на госпожицата или на Брандън. Тогава нямаше никой да ме спаси и бях изгубен, а цялата операция пропадаше.

Заглавие: Re: Паркът Сря Юни 29, 2011 3:59 pm

Кимнах с разбиране. В град като Неапол, където границата между легалното и нелегалното е толкова размита... е, няма нищо чудно в даден момент да не можеш да определиш какво точно и за кого точно работиш. Но всеки си има своите тайни, затова не си позволих да продължа да го разпитвам. В крайна сметка и аз пазех в тайна бизнеса си с трафик на диви животни, и щеше да ми е адски неудобно ако някой започнеше да задава прекалено много въпроси.
Известно време поседяхме в мълчание, но не беше неприятно. Изведнъж Тайра стана, протегна се и хукна напред, при което щях да падна от пейката, понеже бях увила повода й около китката си.
- Искаш ли да я разходиш? - попитах Хенри, подавайки му повода. Разтърках китката си. Тайра може и да не беше огромна, но определено имаше сила като за двама.
- Ако искаш да се прибираш, - добавих - Можем и да те изпратим донякъде.
В крайна сметка нямах нищо за вършене и не бързах да се прибирам.

Good boy Брой мнения : 75 Join date : 23.06.2011

Взех повода от Кийра и се усмихнах весело на Тийра. Това куче беше уникално, а с тези очи имах чувството, че чете мислите ми и знае всичко за мен, откакто съм се родил. Все едно разбираше всичко.
- Не, приятно ми е с вас.
Нямах желание да се срещна с госпожицата, за да ми даде някоя задача, която не е по вкуса ми. Тук с Кийра ми харесваше и ми беше приятно.
- Разбра се, ако ти бързаш може да вървиш, но ще си чакам кучето! Няма да забравя лесно, а и ти ми даде обещание, че ще си имам куче.
Не можех да й обясня, че отчаяно се нуждая някой, който да е постоянно до мен и да мога да споделям с него и да му се доверя. Определено имах проблем с второто и се нуждаех от малко подкрепа, дори и в лицето на едно куче. Погалих нежно Тийра и хванах за ръката Кийра. Кучето искаше да се разхождаме, а стопанката му се беше спряла и не вървеше.

Заглавие: Re: Паркът Пон Юли 04, 2011 3:44 pm

Хенри ме хвана за ръката, подсещайки ме, че Тайра иска да се разхожда, а ние стояхме на едно място.
Тръгнахме из парка безцелно, водени от Тайра. Тя, изглежда, се забавляваше - съдейки по това, че не спираше да поскача ентусиазирано и да тича, дърпайки Хенри. Един вид му бях благодарна, че разхожда Тайра вместо мен - имайки предвид състоянието на китката ми, която имаше синини от повода на Тайра.
- Тайра единственият ти домашен любимец ли е? - попита Хенри, обръщайки се към мен.
- Не. - отговорих. - Имам и мексиканска кралска змия, Денерис, както и тигрово коте на име Деумос.
Той ме погледна странно, но това беше обичайната реакция на хората, когато разбираха за Дени.

Good boy Брой мнения : 75 Join date : 23.06.2011

- Определено имаш interesni домашен любимец. Имената им са различни, какво означават или няма послание?
Не можах да се стърпя и да не питам. Може би и аз трябваше да кръстя бъдещото си куче, по някакъв странен и уникален начин, за да се различава от другите. Усмихнах се щастливо щом се сетих, че ще си имам приятел.
Тийра се спря на едно място и я погледнах учудено. Тя гледаше близкото заведение за бързо хранене, но не вярвах такова специално куче, да яде хот-дог или близките му храни. Е, аз обичах да си похапвам и то много.
- Тя яде ли това? Ние може да хапнем, ако не пазиш някоя диета. После може да потичаме, за да свалиш някой и друг килограм.
Говорех пълни глупости, но не можех да се спра. Поклатих глава и докоснах косата си леко притеснен, че изглеждам смешен.
- Знам, че съм като пълен идиот и се извинявам.

Заглавие: Re: Паркът Сря Юли 06, 2011 3:53 pm

Поставих ръка на рамото на Хенри и се усмихнах.
- Не се притеснявай, не си като пълен идиот и няма нужда от извинения. Досега не съм хранила Тайра с човешка храна, но съм сигурна, че няма да откаже да хапне. Не пазя диета, но съм вегетарианка, и все пак мога да хапна картофки.
Насочихме се към заведението, като през това време му обясних за имената на домашните ми любимци.
- Хм, Денерис идва от дотракската митология - така се е казвала първата Халеси, управлявала народа. За нея се вярвало също, че има драконова кръв. Деумос, ако не се лъжа, е името на един демон, но не си спомням от коя митология. Ако се запознаеш с него, няма да се учудиш защо му избрах точно това име. - засмях се.
Стигнахме до заведението. Докато Хенри държеше Тайра отвън, поръчах една порция картофки и един хотдог (за Тайра). Когато продавачката ми подаде картофките в пластмасова чинийка и хотдога й подадох петдоларова банкнота и й казах да задържи рестото, след което излязох да сменя Хенри, за да може и той да си вземе нещо за хапване.

Good boy Брой мнения : 75 Join date : 23.06.2011

След като Кийра излезе й подадох повода на Тийра и влязох в заведението. Взех си един хот-дог и излязох навън. Седнах на близката пейка и се загледах в прелестното куче, което изяждаше своя сандвич.
- Наистина е чудесно! - промълвих.
Не бе възпитано да говоря с пълна уста и млъкнах като погледнах извинително Кийра. Да живея осем години без майка имаше своите минуси, които определено бяха повече от плюсовете. Въздъхнах и тръснах глава, нямаше да мисля за миналото си точно сега.
- Как живееш без месо? Всъщност то трябва на организма.
Погледнах я въпросително и отхапах от хот-дога. Вярно, че тя беше малка и слабичка. Толкова крехка, а да яде само зеленчуци и картофи ми се струваше твърде неправилно. Само един живот живеехме и ако не ядяхме каквото искаме щеше да е някаква загуба.
- Според мен, трябва да ядеш меси и ако ми позволиш, ще се опитам да те изкуша с месо и други вкусни неща!

Заглавие: Re: Паркът Сря Юли 06, 2011 4:45 pm

Засмях се. В крайна сметка в последно време бях в перфектна форма, дори с няколко килограма под нормата (за модел). Така че едва ли щеше да стане нещо, ако хапнех малко месо. Едно нарушение на принципите ми едва ли щеше да се окаже фатално. Пък и след като боледувах от анорексия преди години, отношението ми към храната се промени изцяло.
- Добре. Какво ще кажеш да минем през някой магазин на пътя и да отидем у нас? Имам огрооомна кухня, а почти не я използвам.
Усмихнах се, и секунда след това се усетих, че съм го поканила у нас. Поканата беше напълно приятелска, но все пак щеше да ми е неприятно да си помисли, че съм лесна или че му правя намеци.

Good boy Брой мнения : 75 Join date : 23.06.2011

- Добре.
Съгласих се с неохота, все пак едва се познавахме, за да си помислям, че Кийра иска да прави секс с мен. Понякога се чувствах старомоден, но пък за това беше виновен животът ми досега. Така и не успях да си намеря сериозно момиче за връзка. Всъщност заради забързания ми живот, работата в "Интерпол" и мисиите не успях да се влюбя, а й бях заслепен от мислите си за отмъщение. Трябваше да разбера дали Кийра също участва във всички гадости. Нямаше да повярвам, но госпожицата беше жив пример за жена с миловидно лице и мръсни работи.
- Аз избирам какво да купя от магазина и ще ме оставиш да готвя! Може да не съм роден в Италия, но мога да готвя по-добре от повечето тук.
Усмихнах се гордо и се изправих след като изядох хот-дога си. Взех повода на Тийра и я погалих нежно. Имаше опасност да ми стане любимка.

Заглавие: Re: Паркът Сря Юли 06, 2011 5:11 pm

Засмях се и станах да изхвърля пластмасовата чинийка. Върнах се и поканих Хенри да тръгваме.
- Само се уточня, - казах, - поканата беше напълно приятелска и искрена и нямаше никакви скрити послания, окей?
Хенри кимна и видимо се отпусна, както и аз. Все пак не знаех какво му минава през ума, а ми беше симпатичен и не исках да ме мисли за типичната мъжемелачка или нещо от този сорт. Всеки, който ме познаваше по-отдавна нямаше да види нищо странно в поканата, но с Хенри тъкмо се запознахме. По пътя се отбихме в един магазин, но Хенри не ми позволи да видя какво ще купи и излезе оттам с пълна торба, след което продължихме към дома ми.

P.S. Ако искаш следващия пост направо го пиши тук .