Тъмните улички

Заглавие: Тъмните улички Пон Юни 20, 2011 6:19 pm

По уличките на испанските квартали е изключително опасно.Скитници,проститутки,сутеньори и наркомани са най-честите гледки тук.Улиците са тесни заобиколени от сгради,но те са необитаеми,което ги прави изключително опасни.

Заглавие: Re: Тъмните улички Чет Юни 23, 2011 8:54 pm

Вървях по тихите улички на испанските квартали, а токовете отекваха в тишината, която не беше нормална за тези места. Очаквах всеки момент някой да ме нападне в гръб, но дори и да стане, аз бях подготвена. По едно време към мен се зададе някаква отрепка. Беше мъж на не повече от 22, с разчорлена коса и зачервени очи. Ясно.. беше друсан. Започна да ми мърмори да му продам кока.
-Да ти приличам на дилърка - казах и го бутнах настрани, за да си продължа пътя. И тогава чуввството че някой ще ме нападне в гръб се случи, същият тип беше опрял пистолет в главата ми, като не спираше да ми иска кока. Сръгах го с лакът в коремаи за момент се разконцентрира и му взех пистолета. Не го убих, въпреки че си го заслужи, но както казах беше много друсан и не знаеше какво върши. Продължих по уличките, когато не видях някакво момиче... или по-точно косата й, защото беше с гръб към мен.

Заглавие: Re: Тъмните улички Чет Юни 23, 2011 9:05 pm

Цялата треперех,"ето този път прекали Андреа"-нашепна ми едно вътрешно гласче.Не беше заради дрогата ,не бях взимала,нещо сериозно от седмици.Само си пушех,треволяка,дори и сега.Но това ,че предизвиках Джовани,хич не беше добре,той не беше някой дребен сутеньор.но ме вбеси ,като ми предложи,на мен ,да работя за него.Да го наръгам,в корема,ми се стори,най-естественото нещо.Но не бях подготвена ,да ми го върне ,добре,че съм малка и подвижна ,та се завъртях и ножът,само одраска рамото ми.Раната,не беше сериозна,но въпреки това ,бях получила треска.Усетих,как се чувствам,все по-упорена,когато залитнах и щях,да падна,ако не се бях подпряла,на сградата до мен.Оставих кървава следа.

Заглавие: Re: Тъмните улички Чет Юни 23, 2011 9:18 pm

Приближих се към момичето, защото не помръдваше. Погледът й беше забит в земята пред нея. Видях някакъв мъж.. или по-скоро трупа му. Тя явно не си губеше времето. Изглеждаше стресната, най-вероятно той си го е изпросил. Погледнах я, рамото й кървеше. Пропуснах въпросът "Добре ли си?", който в случай щеше да е абсолютно и не на място поднесен. Вместо това я хванах за ръка и я отдалечих от мястото на инцидента. Пъгледът ми отново се спря на рамото й, не кървеше много обилно, но все пак кръвотечението трябваше да се спре. Скъсах част от блузата си, като това оголи пъпа ми, но голяма работа.
-Ема.. дай си ръката - казах й и вързах парчето плат около раната й.
-Какво ти е направил, за да си навлече това? - попитах я.

Заглавие: Re: Тъмните улички Чет Юни 23, 2011 9:33 pm

Точно когато щях,да падна ,върху трупът до мен.Кога,беше умрял ? Да му се недиви и късмета,преди малко тъпото копелеоще дишаше.Когато едно момиче,ме хвана под ръка.Друг път бих се противила,но просто нямах сили.Не можех ,оставих я да ме води ,на където желае.Рамото ми още кървеше,тя скъса на вид скъпата си блуза и го превърза.Погледнах я с премрежени очи.
- Защо го направи,унищожи,една блуза която сигурно е скъпа-погалих материята ,на ръката си,беше мека и приятна ан допир.
- Той ,беше сутеньор,не го съжалявай-казах и я погледнах.-На мен ли ми се струваше или очите и бяха с подобен цвят на моите ?
- Поиска да простотуирам за него и аз му показах,че не е познал.Е май се престарах-казах и прехапах устната си.

Заглавие: Re: Тъмните улички Чет Юни 23, 2011 9:46 pm

Спомена за блузата, но не ми пукаше особено за нея.
-Голяма работа. Беше на намаление плюс това, даже не съм сигурно дали не я купих на някоя разпродажба - казах и повдигнах рамене. Едно от малото ми такива дрехи.
-Не го съжалявам. След като е в това състоявие, значи си го е проси - казал. След като ми каза какво е поискал от нея бях повече от сигурно в това. Погледнах я в очите и сякаш видях моите в огледалото. Усмихнах се.
-Тогава е добре че си го убила. Нещастник.. - казах, като погледнах през рамо назад. Та тя сигурно беше на най-много 17-18, как изобщо му беше хрумнало да я принуждава такива неща.
-Аз съм Изабела - представих се след малко на русокоската.

Погледнах я,можех ли да ѝ се доверя,без да я познавам,нещо ми казваше ,че мога.Беше толкова мила и даже ме подкрепи,не само че не ме опрекна.Представи се ,редно беше и аз ,да го направя.
- Аз съм Андря,н може да ми виках Енди,ами на теб как ти казват накратко ?-усмихнах се и в този момент болката запулсира в ръката ми.Свалих якето си ,което вече се бе напоило с кръв.Въпреки ,че беше повърностна ,проклетата рана беше текра здраво.

Представи се, хареса ми името й.
-Имаш хубаво име - казах й с усмивка. След това тя ме попита как ме наричат накратко. Тук поне щеше да има избор.
-Еми, общо взето всеки както си реши.. Из, Изи, Бела - казах й. Отново погледнах раната й. Трябваше да отидем на лекар, но едва ли щеше да се съгласи, предвид това защо беше получила раната.
-Да те закарам ли до вас? - попитах я.
-Колата ми е в края на улицата - казах след малко и зачаках дали ще се съгласи, макар че аз бях непозната за нея.

- Благодаря -отвърнах ѝ,това беше нечесто срещана дума в моя речник,всъщност почнти никога май най-добре я описваше.Но тя бе толкова мила.
- Бел -ми харесва най-много.Като от расавицата и звяра-засмях се.Не знаех,защо Изабела ми напомни на онази Бел и откъде помнех точно пък тази приказка.Не знаех,имаше доста неясноти в съзнанието ми ,от носто миналото.А от време на време идваха и дразенищи проблясъци,които още повече ме объркваха.Когато поиска да ме откара у дома с езасмях .
- Че аз съм си у дома-т яме погледна учедено.
- Улицата е моят дом,откакто се помня.Има приют за бездомни,който ме приема,когато е студено,иначе в такива топли нощи ,спя под моста.-засмях се.

-Много приветлив дом си имаш - засмях се.
После погледнах сериозно.
-Значи отиваме към моят дом, който не е под моста, но и той си има своя чар - казах и се усмихнах. Не почаках да се опита да протестира, а и с мен на глава не се излизаше, така че в спора нямаше да излезе катопобедителка. Направо тръгнахме към колата. След малко бяхме вътре и тръгнах към имението.

» Малките тесни улички